Which Discworld Character are you like (with pics)
You scored as a Lord Havelock Vetinari
You are Lord Vetinari! Supreme ruler of Ankh-Morpork! Cool, calculated, and always in control. You graduated from the assassins guild, but failed a course on stealth and camouflage, because the professor never saw you there (even though you attended every class). You always seem to know what everyone is thinking, and after a conversation with you, people feel that they have just escaped certain death.
Lord Havelock Vetinari
94%
Esmerelda (Granny) Weatherwax
69%
Carrot Ironfounderson
50%
Gytha (Nanny) Ogg
50%
Death
44%
Greebo
44%
Commander Samuel Vimes
44%
The Librarian
31%
Cohen The Barbarian
25%
Rincewind
13%
Та, моята хипотеза, доста произволна, е, че става дума за прекомерен напън за избягване на обратната грешка - писане на "ии" вместо "ий". :)
]]>Всъщност подозирам, че може и да си прав, може и това да е основната причина, както и всякакви други неща като липса на обща култура, нечетене на толкова книги и какви ли не още аргументи в стил "светът свършва, младите вече нищо не знаят, от нищо не се интересуват, хаосът идва, варвари атакуват градските порти, друго си беше навремето". Лошото е, че някои от хората, които съм улавял в подобни грешки, са от моето поколение, дори съвсем малко по-възрастни, и не е като хич и изобщо да не са хващали книга през живота си - затова се зачудих дали има нещо друго, което да ги подтиква към такива грешки.
]]>Добре, че го сложи и тук това изпълнение, че подобието на хостинг доставчик на сайта ми е "изпуснал" някъде всичките бази от данни (надявам се... временно).
]]>Съветвам те да го дръпнеш и да го пробваш :)
]]>Мда, истината е, че просто толкова години подред съм свикнал с това възможностите за избор там да са само "blank page", "my homepage" и "vendor page", че от месеци насам изобщо не ми е и хрумвало да проверявам дали няма някаква промяна. Иначе, да, оказа се, че това ми върши прекрасна работа :) Благодаря и на двама ви!
]]>На мен пък не ми трябва тази възможност, защото имам вредния навик да отварям ужасно количество табове по време на една сесия. Та обикновено изпитвам сериозно облекчение, когато започна "на чисто" на следващото отваряне. :)
]]>Лина, хммм... аш'ти ка'ем на тебе един ox.. да не се замеряме пак с тебешири, ей! :P
]]>Така де, с размазана от усмивка физиономия трудно се коментира. А и ръцете ми нещо отказват да се координират при вида на нещо по-размазано от мен....
....
без връзка: Коши ми липсва :((((
]]>Неведоми са пътищата на случайните ветрове, нали знаеш :))
Е, мен преди около месец-два пък ме беше хванала Beatles вълната. Минава. По някое време :))
]]>Хммдам, определено трябва да си набухам малко повече Sisters of Mercy в звукопроизвеждащото кажгоде... мда, преди няколко дни заспах с още звучащо в ушите ми "...are you living for love?..." - макар че от доста време не ми се е случвало да се събуждам с Under the Gun и Vision Thing; тия дни наистина съм повече на вълна Любэ и Демис Русос и ABBA... ама сигурно ще ми мине по някое време :)
(гррррр, а защо никой не казва, че бях изял "т"-то на "утром"... что это такое - "утром" без "т"? это все угодно, только вовсе не "утром"...)
]]>при мен пък беше Ribbons.
Дори и кобалтовите червено и синьо успях да докарам :)
]]>знам за кой "котешки" звук ми говориш :)
и знам какво е чувството, което изпитваш. Ако беше жена, бих казала, че това е майчинският ти инстинкт, но понеже си мъж - това е бащинския инстинкт. Много малко мъже /така ми се струва поне/го притежават. :)
Едното е шумът на течаща вода - или може би по-точно, тихият шум на малко поточе, чут от десетина метра разстояние... Няколко пъти ми се е случвало някой в моята стая да каже "Я, да не би навън да заваля дъжд?", а аз да се усмихна, да отворя балконската врата и да посоча поточето на края на двора...
А другият звук - него не съм съвсем убеден, че ще мога да опиша. Той е тихото измяукване на новородено коте - онова измяукване, което още не звучи като "мяу", а като някакъв тих, нежен, мек писък; онова измяукване, което не си сигурен дали чуваш изобщо или само си въобразяваш, само ти се иска да чуеш; онова измяукване, което води стъпките ти към малкото същество и води мислите ти към света, в който все още от време на време можеш да намериш красиви неща - и това малко същество ще има щастието да намира толкова много красиви неща отсега нататък...
]]>