August 28, 2007
Има някъде…
Има някъде един човек —
винаги може да те разбере.
Има някъде едно дърво,
на което се качваш, щом ти е само.
Има някъде едно око —
от него топло ти става, то те гледа с любов.
Има някъде един прозорец,
от който щом погледнеш, виждаш розов слон…
Не знам какво изобщо бих могъл да добавя към това, толкова хубаво го е казала Самейра… освен може би отново да благодаря на Виша за това, че ми показа тази песничка :) Или пък да благодаря и на други хора за това, че ми помогнаха да разбера колко е хубаво да има някъде… и как е някак странно да слушам тази песен и да осъзнавам, че в живота ми има и човек, и дърво, и око, и прозорец!
А като се замисля — човек има, и то дори няколко; дървото засега май е само едно, макар че… ако броим и костенурките… знае ли човек :) И очи има няколко — поне по две за различните породи любов :) А за прозорците — а, там пък е съвсем сложно — или пък съвсем просто — особено когато опрем до цялата тема за розовите и сините летящи слонове!
Има някъде… Винаги — дори и да не се вижда от раз — дори и да не е толкова лесно да се досетиш къде — но винаги — има някъде…
August 16, 2007
Разсъбличаща се звезда :)
Мдаааа... какви ли неща не научава човек за познатите и приятелите от детските си години... Тия дни се оказа, че звездата Мира от съзвездие Кит, която се радва на вниманието на астрономите от няколко века насам, че дори е станала кръстница на цял клас променливи звезди - та тия дни се оказа, че една от старите ми познати си има опашка - буквално :) Както си се развява из Млечния път, Мира оставяла след себе си парченца звездна маса - и докато така постепенно сваля парченца от одеянието си, дори успява да прави и нови звездички :P
Мдам... май и на звездите нищо човешко не им е чуждо :P
