Кратки проблясъци на безумие

Усмивки и топли ветрове

Рано-рано след полунощ за пръв път тази година сърцето ми трепнеше и не знаеше какви думи да избере, за да честити един рожден ден.

Сутринта за пръв път тази година задуха топъл вятър.

Наобяд за пръв път тази година си поръчахме питиета на основата на сладолед.

Вечерта за пръв път тази година се разхождахме по празните алеи, без да ни е страх от студа, и ходенето току преминаваше в подскок-два-три и леещ се смях.

Ти наистина успя да доведеш пролетта - или поне да я убедиш да открехне портите си!

Откъде идва това „ий“?!

От три-четири години насам се чудя, но с всеки месец се чудя все повече и повече — защо все повече хора на все повече места започват да пишат "ий" на места, където трябва да бъде просто двойно "и"?

Виждам го основно из Големия лош Интернет, но не само - виждал съм го по табелки, по рекламни табла, по надписи по стени, ако щете. Това, че го виждам основно в онлайн-писания, е така просто защото основно из Големия лош Интернет много хора имат възможност да пишат много неща, които други хора да виждат, и които в общия случай не минават през каквато и да е проверка на правопис или граматика, било то автоматична проверка с някаква програма или истински, жив редактор, който може да побеснее и да те замери с някой том от любимата ти (но не и на него, иначе няма да я хвърля) енциклопедия… та затова в онлайн-писанията си хората по-често пишат така, както им идва отвътре… та затова питам.

Някой сеща ли се за някаква разумна причина толкова много хора толкова често да правят тази грешка? В началото си мислех, че има някаква програма, която се опитва да проверява правопис, и е жестоко сбъркана и слага и-кратко наляво и надясно, но постепенно се убеждавам, че хората просто си го пишат сами… така ли е наистина? Има ли нещо, което да разпространява това заблуждение, има ли някаква причина, нещо, което да подлъгва хората, или просто те така си пишат?…

На моменти направо ми иде да започна да пускам почти-гневни писанийца из форуми и коментари, а отделно от това да тръгна и плакати да разлепям из София, с едно просто текстче с две точки:

В българския език НЯМА дума, която в множествено число да завършва с "ий"! Ако я произнасяш само с и-та накрая, пиши я по същия начин!

В българския език НЯМА дума, в която ударението да попада върху "й"! Ако произнасяш дълго "и" с ударение върху втората му част (като в "инициирам"), пиши го по същия начин - като дълго, двойно "и"! Е, в думи като "пийвам" ударението си е върху първата част на "и"-то :)

Та... така... общо-взето... Ако някой може да ми обясни ЗАЩО хората изведнъж започнаха толкова често да пишат "ий" — и защо ВСЕ ПОВЕЧЕ хора пишат "ий" наляво и надясно — какво става всъщност? :)

Пламъкът

Светлина — игриво струяща от очите ти. Топлина — нежно извираща от сърцето ти. Пламък — тихо подскачащ в душата ти.

Светлина — игриво блещукаща край свещта. Топлина — нежно унасяща ни в сън. Пламък — тихо подскачащ край нас.

Хубаво е, че спя леко. Хубаво е, че държа бутилка вода наблизо. Хубаво е, че ти не се събуди на секундата и че не осъзна какво всъщност става, не успя да се стреснеш през тези няколко секунди — а после вече всичко беше наред. Хубаво е, че срещата ни с Пламъка бе толкова кратка и безболезнена — а друг път ще гледам да не го предизвиквам толкова открито. Хубаво е, че ти бе до мен.

Хубаво е, че нийде по света няма вода, която да може да изгаси пламъка, подскачащ в душите ни :)