Кратки проблясъци на безумие

Предновогодишно…

[in English]

Аз да си го напиша сега, пък кой когато го прочете :)

Весело изкарване на съботата пожелавам на всички, пък за годината след това — ха дано ни е все така изпълнена с всякакви преживявания, колкото и тази, и дано поне толкова от тях да са хубави, весели, приятни и запомнящи се, колкото бяха и в тази! :)

From water does all life begin…

Я да видим дали пък някой ще познае този цитат — цитата в заглавието :) Ако трябва да подскажа, “From water does all life begin” е начало на религиозна книга, за която съм сигурен, че са много, много малко хората, които са успели да я изчетат цялата — по една изключително проста, основна причина, която обаче ще оставя вие да ми кажете :)

Но когато попаднах на този цитат доста отдавна — като се замисли човек, преди малко повече от 14 години — той остана едно от нещата, които запомних от една друга велика книга. Запомних го, защото… ами защото е верен! Верен е, както се убеждавам непрекъснато — в частност, много пъти в една и съща сряда :) Дали ще е водата в леко замръзнало състояние, така че да донесе една истинска зима; дали ще е вода в доста по-парообразно състояние, че да изпълни къщата с топлина — е, поне с физическа топлина; дали ще е вода във вид на едно огромно, твърдо, студено парче лед, което, за щастие, не мърда много — е, поне не твърде много, макар че понякога ни се струва другояче ;) — и върху което с различен успех и изящество рисуваме с две малки изваяни метални остриета; дали ще е в “нормалното” си по-скоро течно състояние, което позволява да прекарам почти час под горещите струи, унесен в спомени за не съвсем ежедневни неща като една малко лудо движеща се кола, един дълго търсен сандвич, един телефон, озвучаващ пространство, много по-голямо от собствения му обем, един по-внимателен, по-малко безразсъден и по-здравомислещ (и по-здравостъпил) приятел, едно меню, което прави избора лесен, една купчина сняг, която вече не е това, което беше…

И все пак, без водата в различните й форми, нищо от това нямаше как да се случи — и да продължава да се случва, така че наистина “From water does all life begin”!

А…!

А… Има още някой, който е чувал As Time Goes By…

Добре де, не просто “чувал”… много хора са я чували, съгласен съм… ама… май знаете какво имам предвид… макар че не е свързано с филма… по-скоро със самата песен… знам ли и аз дали знаете какво имам предвид… знам ли и аз дали и аз самият знам какво имам предвид… честно казано, напоследък започвам да си мисля, че и аз самият не знам какво знам… и не, това не е същото като онзи прословут НЕТОЧЕН цитат за “знам, че нищо не знам” — той, освен че е ужасяващо неточен, е и напълно парадоксален — и нито верен, нито неверен — просто парадоксален… а аз просто не знам какво знам и какво мисля… и не, това не е само от виното — ако беше само от виното, сигурно щях да съм в състояние, в което всичко ми е ясно и за всичко щях да имам точно и правилно обяснение — все пак in vino veritas… не, не е само виното… не е и само нощта… не е и само тишината… тишината, в която тихичко се просмуква мъничко музика…

Styx — Boat On The River

Take me back to my boat on the river
I need to go down, I need to come down
Take me back to my boat on the river
And I won't cry out anymore

Time stands still as I gaze in the water
It eases me down, touching me gently
With the waters that flow past my boat on the river
So I don't cry out anymore

Oh the river is wise,
The river, it touches my life like the waves on the sand
And all roads lead to tranquility base
Where the frown on my face disappears

Take me back to my boat on the river
And I won't cry out anymore

Oh the river is deep,
The river, it touches my life like the waves on the sand
And all roads lead to tranquility base
Where the frown on my face disappears

Take me down to my boat on the river
I need to go down, won't you let me go down
Take me back to my boat on the river
And I won't cry out anymore

Ха сега де… a?! :)

Хубав начин да започне човек деня и работната седмица - един виц и две задачки :)

Музика… или текстове… или мисли… или нещо съвсем друго…

Тази Коледа определено е най-странната, които съм имал някога. След Бъдни вечер и коледна нощ, прекарани по съвсем невероятен начин вкъщи, със сестра ми, майка ми и баща ми, спах — хм, замалко да кажа, че съм спал цял ден, но всъщност повече от 4-5 часа едва ли ми се събират като сън. После… после, на първия ден на Коледа, с Лили, Флаш и Бобсън отидохме във Fans на концерт на Тортила Флет — и така както очаквах да сме едва ли не сами или може би половината от публиката, така изведнъж попаднахме на най-голямата тълпа хора, която някога сме виждали във Fans! Дали беше заради това, за което Бобсън се сети — че сега учениците са във ваканция; дали беше защото утре (днес?) е неработен ден и хората са решили да видят какво става във Fans; дали има някакви други причини, не знам, но беше интересно — и в определен смисъл и забавно, като изключим един-два момента, каквито така или иначе си има всеки път :)

А Лили ще я заведем пак да ги чуе, някой друг път, когато няма толкова много хора и когато озвучаването и хармониите са си наред… например на 14 януари, когато поне самите Тортила Флет казват, че ще свирят пак :) Но… 14 януари е прекалено далеч за някакви твърди планове, ама ще видим :)

…аз не съм от този свят…

Може би това не е най-представителният цитат от “Вчерашния дъжд”, но е един от моментите в песента, който винаги ме хвърля в разни мисли, разни съмнения, разни чудения, разни почти-кантовски, почти-солипсистки, почти-мрачни, почти-весели-в-стил-а-какво-пък-ако-вземе-да-се-окаже-вярно размишления.

Like the coldest winter chill
Heaven beside you — hell within…

Точно сега хич не ми е до тази песен… по принцип на никого никога не би трябвало да му е до тази песен, но като че ли от време на време се случва човек да се чувства така — и в такива моменти една от най-добрите терапии е… ами, някоя друга песен :)

Ах, не е ли чудно, че обичам мед?
Бръм, бръм, бръм…

Това — и остатъка от песента — няма нужда от коментар :) Или я знаете, или не… или я харесвате, или не… или я разбирате, или не… каквото и да напиша, няма да ви накара да я харесвате или разбирате повече или по-малко или по друг начин, по-близък или по-далечен или изобщо нямащ нищо общо с начина, по който си я знам, харесвам и разбирам аз :)

Good friends we've had, oh, good friends we've lost
Along the way
In this bright future, you can't forget your past
So dry your tears I say…
…
Everything is gonna be alright so,
No, woman, no cry…

Това е една от песните, с които винаги ще ги помня (е, може би ще помня и Боб Марли, но и Тортила Флет :); една от песните, на които не мога да се наслушам; една от песните, която винаги изправя цялата публика на крака — и има защо…

All of my life where have you been?
I wonder if I'll ever see you again…

Това пък не знам защо го пиша… може би просто защото, когато го чух днес (не че не съм го чувал и преди), ме докосна — докосна ме по начин, за който все още не съм сигурен, че разбирам; хвърли ме за пореден път във водовъртеж от мисли, които все още не съм сигурен, че разбирам; докара отново на лицето ми онази странна усмивка, от която хората, кой знае защо, още не са се научили да бягат, макар че защо я докара, все още не съм сигурен, че разбирам; и затова няма да казвам нищо повече, нито за тази песен, нито за някоя от всички други, които Тортила Флет изпяха днес, нито за изненадващия (поне за мен) бонус-сет от акустични кавърчета на Елвис, Extreme и Whitesnake, с които усмихнаха по-голямата част от публиката насред един от сетовете, нито за коледното им настроение, проявило се по поне два съвсем различни начина… просто ще си запазя тази странна усмивка на лицето и ще се отпусна на крилете — или може би в ръцете под официалната пелерина — на Морфей и ще му се доверя напълно за това в коя страна от неговото кралство ще ме отведе днес, с кого ще ме срещне там, кого ще ми позволи да намеря, и колко от това, което ми е подготвил, ще ми позволи да отнеса със себе си, когато се появя пак в това, което сме свикнали да наричаме истински свят… пък ако ми е подготвил среща с Дагон, Ктулу или Азатот, е, какво пък, значи така е трябвало :)

И в празничната нощ…

И в тази вечер и нощ, която може би е също толкова вълшебна, колкото всяка друга, а може би е мъничко повече (или може би е мъничко по-вълшебна, защото достатъчно хора смятат, че е по-вълшебна) — поне в тази вечер и нощ да си, ако не щастлив, то поне в покой със себе си и света… и да сънуваш, и да мечтаеш, без да се плашиш от мечтите, без да се страхуваш от прекалено смели и “невъзможни” мечти и желания — тези, които са чели “A Dream of a Thousand Cats”, може би ще знаят какво имам предвид :) Дори и никой друг да не споделя точно твоите мечти — а и в това не би могъл да си сигурен, нали? :) — дори и тогава може би твоите мечти са една частица, едно парче от мозайка, един щрих от нещо по-голямо, нещо, за което много души мечтаят, дори и без да знаят една за друга… и ако тези души не се плашат да мечтаят в тази уж вълшебна нощ, може би точно това може да я направи по-вълшебна от другите — мечтай и ти! :)

Learning to walk

Така се чувствам на моменти — все едно наново се уча да ходя, от самото начало. Не “ще поставя този крак пред другия и ще прехвърля тежестта си на него”; понякога доста по-основни неща — “ще държа този крак така и ще се опитам да пазя равнове… равно… опа… добре, а сега да опитаме пак…”.

Едно от първите неща, които ми хрумнаха, когато ми изкристализира идеята за това, че все едно наново се уча да ходя, бе бляснала асоциация с Pink Floyd и “Learning to Fly” — но това още е далеч — в никакъв случай не невъзможно далеч, дори не непостижимо далеч, просто… все още далеч. Aerosmith пък твърдят, че трябвало първо да се науча да пълзя, преди да се уча да ходя, но, по типично мой си маниер, “смело и смахнато”, смятам този етап да го попропусна :)

Просто наново се уча да ходя; избрал съм пътя, избрал съм посоката, спътниците постепенно се събират, подхвърляме си нови идеи за пътища и посоки, и от време на време някой приема някоя идейка… и всеки започва да учи другия да ходи, или застава отстрани и гледа с окуражителна усмивка как се учи сам.

И все пак е слънчев! :)

Да… днес вече споменах на Катерина, че още не мога да си сваля усмивката от лицето след нейния рожден ден вчера. И не беше само този рожден ден, и не беше само всичко, което се случи този ден / следобяд / вечер / нощ — нещо напоследък почти всеки ден си е един такъв слънчев и весел, и не се очертава това да спре :)

Та… поздравче с една старичка песничка, която май вече съм споменавал, но това не пречи да си я припомним :) Слънчев ден! Усмивка! Освежително хладно време! Усмивка! Весели хора! Усмивка! Танцуващи хора! Усмивка! Пък когато слънцето се скрие… ослепителна тъмнина — и защо не пак усмивка! Музика в нощта — и пак усмивка!

Уф… добре де, стига съм ви губил времето със собствените си откачени мисли и усещания :) И без това ми е време да ходя да лъжа студенти :P

Наглост? ;)

Въпрос: Какво е наглост?

Отговор: В къща, която разчита за отопление изцяло на приходяща газ и наличие на ток, в седем и половина в зимна утрин, когато термометърът се колебае дали да покаже -12, да покаже -16, или направо да се откаже и да се свие да спи зимен сън, докато си мрррзелуваш под душа в опити да се събудиш, да си пееш "Топлата вода" с пълен глас :)

(хм… трети бис?… мда, много имам да ги черпя :)

Тихо се сипе…

Ха честит ви — не, не първи сняг — но надявам се, първият за тази зима наистина задържал се сняг, истинското начало на зимата!

В последната седмица няколко пъти, в разговори с най-различни хора, изплува тази тема — зимата е любимият ми сезон, но това досега не беше точно зима; студ — да, тук-там интересно заоблачено небе — да, но… без снега не е същото…

И ето го сега — тихо, спокойно, неусетно почти, през нощта заваля сняг. (Защо бях буден в три и половина, при положение, че бях готов да заспя преди полунощ, и аз не съм съвсем сигурен, но бях буден и го видях) След странен, пастелен, облачен залез вчера, тази сутрин слънцето огря нов пейзаж — една истинска бяла приказка. Снегът беше понатрупал върху покривите, дърветата, храстите, върху земята… и може би има хора, които очакват тук да кажа, че снегът е затрупал следите от лятото и есента, погребал спомените, преживяванията, болката; да кажа, че започва един нов сезон, ново време, нов живот… и всичко това би звучало много хубаво, особено ако беше вярно :)

Не, няма да кажа нищо такова, просто защото не го мисля, не го вярвам. Всичко, което сме преживели, остава; всичко, което се е случило, вече се е случило и не може да бъде “разслучено”. Да, можем да го забравим; можем да го отричаме; можем да си мислим, че не е било, да се държим така, все едно че не е станало нищо — но това просто не е истина. И хубавите, и лошите неща, които ни се случват, се случват наистина, променят ни, променят живота ни, оставят следи и у нас, и у хората около нас, и у другите; всичко това става част от нас, всичко това се събира в спомените, в душата, в така наречения “жизнен опит”, който всъщност е точно това — сборът от всичко, което ни се е случило някога. Най-добре е наистина да забравим някои неща, най-добре е да оставим някои случки зад себе си — но не че не трябва, не че не е добре, а просто не можем да махнем с ръка и да изтрием миналото.

…

Ха сега де… Защо ги изписах всички тези неща :) Честно казано, не знам; не знам какво ме прихвана; не знам откъде дойде всичко това; не знам как е свързано със зимата и снега и новия бял пейзаж; не знам как е свързано с всичко, което се случва в последните няколко месеца и ми се иска да намеря начин да го запомня, да не го забравям, да не го оставям зад себе си просто така… Та както вече казах, честит ви първи истински сняг и честита зима! :)

Честит студентски празник!

[in English]
Е, добре де, малко закъсняло, но все пак…
Макар и малко закъсняло, честит празник на всички студенти, доценти, професори, а пък и всички, които се чувстват по някакъв начин свързани с университетите! Carpe diem — или, по нашенски, яжте, пийте и се веселете, че утре… уф, кой изобщо има време да мисли за утре?!
А пък в английската версия съм вдигнал и едно тостче, отмъкнато от прекрасна поредица мрачни разкази, което… което не съм сигурен дали в момента мога изобщо да се опитам да преведа на български :)

Замайване

[in English]

Irfan и Балканджи вътре в една и съща вечер — това е повече, отколкото човек би трябвало да може да понесе… но усещането е неописуемо! И… там който си трябва, си знае — благодаря ти за споменаването за концерта на Irfan, макар че всъщност май не можахме да се видим и запознаем на живо! :) Е, друг път :)

ПП. А ако на някого не се хареса идеята за употреба на “вътре” по отношение на “вечер”, може да се обърне с предложения или оплаквания към Trans-Siberian Orchestra и Beethoven's Last Night :)

Уф!

[in English]

Първо “уф!” за деня: ако драйверите за nVidia (от порта x11/nvidia-driver) ви създават разни такива странни проблеми и внезапно и неучтиво ви рестартират компютъра, опитайте все пак да махнете от конфигурацията на ядрото опциите “WITNESS” и “DIAGNOSTIC”.

Което ни води направо към…

Второ “уф!” за деня: когато махате “options WITNESS” от конфигурацията на ядрото и го прекомпилирате, “-DNOCLEAN” определено не е това, което искате!

Е, както и да е, жувеем, учим се — и аз все пак най-накрая си имам работещ X за новия лаптоп :)