Кратки проблясъци на безумие

Тихо се сипе…

Ха честит ви — не, не първи сняг — но надявам се, първият за тази зима наистина задържал се сняг, истинското начало на зимата!

В последната седмица няколко пъти, в разговори с най-различни хора, изплува тази тема — зимата е любимият ми сезон, но това досега не беше точно зима; студ — да, тук-там интересно заоблачено небе — да, но… без снега не е същото…

И ето го сега — тихо, спокойно, неусетно почти, през нощта заваля сняг. (Защо бях буден в три и половина, при положение, че бях готов да заспя преди полунощ, и аз не съм съвсем сигурен, но бях буден и го видях) След странен, пастелен, облачен залез вчера, тази сутрин слънцето огря нов пейзаж — една истинска бяла приказка. Снегът беше понатрупал върху покривите, дърветата, храстите, върху земята… и може би има хора, които очакват тук да кажа, че снегът е затрупал следите от лятото и есента, погребал спомените, преживяванията, болката; да кажа, че започва един нов сезон, ново време, нов живот… и всичко това би звучало много хубаво, особено ако беше вярно :)

Не, няма да кажа нищо такова, просто защото не го мисля, не го вярвам. Всичко, което сме преживели, остава; всичко, което се е случило, вече се е случило и не може да бъде “разслучено”. Да, можем да го забравим; можем да го отричаме; можем да си мислим, че не е било, да се държим така, все едно че не е станало нищо — но това просто не е истина. И хубавите, и лошите неща, които ни се случват, се случват наистина, променят ни, променят живота ни, оставят следи и у нас, и у хората около нас, и у другите; всичко това става част от нас, всичко това се събира в спомените, в душата, в така наречения “жизнен опит”, който всъщност е точно това — сборът от всичко, което ни се е случило някога. Най-добре е наистина да забравим някои неща, най-добре е да оставим някои случки зад себе си — но не че не трябва, не че не е добре, а просто не можем да махнем с ръка и да изтрием миналото.

…

Ха сега де… Защо ги изписах всички тези неща :) Честно казано, не знам; не знам какво ме прихвана; не знам откъде дойде всичко това; не знам как е свързано със зимата и снега и новия бял пейзаж; не знам как е свързано с всичко, което се случва в последните няколко месеца и ми се иска да намеря начин да го запомня, да не го забравям, да не го оставям зад себе си просто така… Та както вече казах, честит ви първи истински сняг и честита зима! :)