July 05, 2008
Картини от една дъждовна вечер
Има нещо много особено, мило, топло в усещането да седиш в колата си в двора, да слушаш със затворени очи ромоленето на дъжда върху покрива и стъклата й и да си мислиш за един човек… а след това да вдигнеш телефона и да споделиш мислите си :)
………
Две минути по-късно се качих в стаята си и намерих на бюрото си десетина снимки, които явно майка ми и баща ми са изровили отнякъде и са ми дали; снимки от едно летище, едно изпращане, едно заминаване — преди повече от десет години… и топлината продължи да се разлива нейде из душата ми.
