Кратки проблясъци на безумие

Едновременна наслада ми доставят видимо подивелия, пролетен, ураганен порой, междупреходна всепомитаща буря, също така топлия летен дъждец, гръмотевичен карамбол между паството вплетени души и надвисналата облачна стихия, сипеща своите копия на възмездието; дори злобливия, проникващ и в ‘костите на мозъка’ бавен, безкраен, есенен ситен ръмеж; една мокра и навременна благодат - ту яростна, и могъща, и бясна и разрушителна, бушуваща тъй както лудее безнадеждието, безсилното отчаяние и явната несправедливост вилнеят из преждевременно остарялата иначе млада душа; ту е тих, меланхоличен, тъжен дъждец като човек загубил вярата си в живота; ту е просто кратък, свеж, пречистващ ситнеж, отмиващ праха от улиците и мръсотията въе душата; ту е депресиращ, траещ с дни студен, късно-есенен душ, резониращ с болката и огорчението от несподелената любов. Може би няма по-добро приспивателно от капките, барабанящи по перваза или утеха в късния следобяд под капелата на чадъра. Дъждът е капризно-ревнив приятел и тогава, когато всички други са те забравили. Необходими са парченца от секундата на двете печални очи да се въздигнат към замреженото с влага пространство до частиците тюркоаз насъбрали се в издайни бразди по теменужените две страни и крехка шия от стъкло. Можеш да докоснеш, вдъхнеш лесно дискретната хладнина от преполовения импулс, късче лед-маджента в градината на всевъзможен грях, притегляйки го истински към себе си. Във всеки един самостоятелен момент иманентно се оплитат и отдалечават многото на брой и смисъл душегубни паузи след въпросителните, следствие и бъркотия; някак безгрижно и убедително слезли до сериозно изражение, бездиханно очакващи ефект-пустиня.