July 19, 2006
Болестни състояния
(и отново ще трябва за известно време да се примирите с опита ми за превод)
Планшар взе фенера.
— Не мога да Ви кажа нищо повече, милорд, защото не съм чул нищо, което да ме увери, че Граалът е в Астарак, но има нещо, което знам, и в него съм толкова сигурен, колкото и че костите ми съвсем скоро ще почиват при тези на другите братя в гробницата ни. Търсенето на Граала, милорд, подлудява хората. То ги заслепява, обърква ги и ги превръща в безпомощни, скимтящи създания. Граалът е опасно нещо, милорд, и ще е по-добре да го оставите на трубадурите. Нека пеят песни за него, нека пишат поеми за него — но, за Бога, милорд, недейте да рискувате душата си, като го търсите.
Вчера сутринта попаднах на този откъс от Heretic на Бърнард Корнуел (да, третата книга) — а не беше изминал и ден, откак бях прочел нещо, което някой друг беше писал за болестни състояния. Защо ли ми се стори, че в този текст думата „Граал“ спокойно може да бъде заместена с… нещо друго… и всичко да си остане също толкова вярно? И точно като с търсенето на Граала, тези други търсения — и всичко, което намериш по пътя — сами по себе си са достатъчна награда. Но, за разлика от търсенето на Граала, понякога можеш да се замислиш и да решиш да оставиш тези, другите търсения, и да си доволен, много доволен, от всичко — и всички — които си намерил и срещнал по пътя.
June 29, 2006
Да яздиш с конницата на Дявола
(ще се наложи да извините ужасния ми опит за превод… и, да, оказа се, че думата „harlequin“ всъщност произлиза от звучното „hellequin“ — страховитата конница на Дявола)
— И сега — премина той на ужасен латински — в името на Отца, и Сина, и Светаго Духа, опрощавам греховете ти. — Той се прекръсти. — Не пропилявай живота си, Том.
— Мисля, че вече съм го направил, отче.
— Просто си още млад. Така изглеждат нещата тогава. Когато си млад, в живота няма нищо освен радост и отчаяние. — Той помогна на Томас да се изправи. — Не си увиснал на някоя бесилка, нали? Ти си жив, Том, и има още много живот в теб. — Той се усмихна. — Имам чувството, че ще се срещнем отново.
Мммне, нямам някой определен човек предвид с това — или, добре де, като че ли се сетих за няколко души, когато го прочетох — включително и за себе си. А този откъс беше едва в средата на първата част на Harlequin — първата книга от трилогията Grail Quest на Бърнард Корнуел. Останалото от Harlequin (вече почти привърших втората част) обещава да е също толкова добро и също толкова пълно със запомнящи се пасажи.
October 21, 2005
Отец Браун за съня и истината
И защо ли пък пак да не цитирам нещо, което… да кажа "ми направи впечатление" ще е малко прекалено слабо, пък вие го приемайте с каквито искате там уговорки и съмнения за лично мнение и вкус :) Дали заради куп неща, които се случиха, можеха да се случат, трябваше да се случат, не беше добра идея да се случват, беше прекрасно, че се случиха, предстои да се случат, би трябвало да се случат, може пък и да се случат, или просто ей така… напоследък започва да ми се струва, че разбирам какво е искал да каже отец Браун — или просто много умело успявам да заблудя и себе си.
G. K. Chesterton, "The Honour of Israel Gow"
От сборника "The Innocence of Father Brown"
"Father," said Flambeau in that infantile and heavy voice he used very seldom, "what are we to do?"
His friend's reply came with the pent promptitude of a gun going off.
"Sleep!" cried Father Brown. "Sleep. We have come to the end of the ways. Do you know what sleep is? Do you know that every man who sleeps believes in God? It is a sacrament; for it is an act of faith and it is a food. And we need a sacrament, if only a natural one. Something has fallen on us that falls very seldom on men; perhaps the worst thing that can fall on them."
Carven's parted lips came together to say: "What do you mean?"
The priest turned his face to the castle as he answered:
"We have found the truth; and the truth makes no sense."
