May 30, 2007
Числа 13:3
Не, тук няма да намерите нищо за „Ханаанската земя, която Аз давам на синовете Израилеви"; за друго става дума :)
Значи… в хронологичен ред:
- Преди няколко дни, докато си подреждам снимките от един купон, решавам да кръстя една от тях „13-over-3“ — вярвам, по очевидни причини.
- Преди малко по-малко от час се прибирам вкъщи с колата, гася двигателя, хвърлям един поглед на таблото — и километражът ми показва 131313 километра и 800 метра.
- Няколко минути след това се пльосвам на компютрото и часовникът му показва 3:33.
А, да, а споменах ли, че 13 всъщност ми е любимо число? :)
Май е време да бягам да спя…
May 28, 2007
Сънливо?
Мдам, беше неделя, беше четвърти ден от празници — може диспечерката да е била сънлива, може да се е била преработила вече, знам ли… но ето какъв разговор проведох:
— Добър ден.
— Добър ден, такси от Киноцентъра за Лозенец, моля.
— Улица 203-та?
— Да.
— За къде да пътува?
— За Лозенец.
— Добре, а това Киноцентър ли е или Драгалевци?
— Ами… то всъщност е втора вилна зона на Драгалевци, само че Ваши колеги са ме поправяли, на Вас да ви давам Киноцентър, затова така го казах.
— Значи все пак е Драгалевци? Или Киноцентър?
— Води се Драгалевци, да.
— А докъде е по-близо — до Драгалевци или до Киноцентъра?
— Води се Драгалевци, но всъщност е точно до Киноцентъра.
— Аха, добре. А накъде пътувате?
— Към Лозенец.
…музика… музика… музика…
— Четири минути. Довиждане!
Мдам. Явно нещо куцаше в предаването на информация по линията. Е, таксито дойде де, само че се оказа, че така и не са му казали изобщо, че трябва да пътува за Лозенец :)
May 22, 2007
Тунелите като мерило за лудост
Така, ето и малко докиментални доказателства за моята пълна, абсолютна и всеобемаща лудост. (ако някой се почувства объркан или не съвсем на място, докато чете това, спокойно - и аз съм така! :)
Представи си лаптоп и три сървъра. Ето го straylight, лаптопът, на когото му се падна нещастието да попадне в ръцете ми. Ето го snark в локалната мрежа на офиса, с един уебсървър, който си кътка Subversion хранилище. Ето го brionne в colocation център, в един рак, който тия дни ще бъде пуснат наистина, с един уебсървър, който си кътка друго Subversion хранилище, и отделно apt-proxy сървър. Ето го и kislev, в същия colocation център, но в съседен рак, който вече е жив.
Ето и две SSH сесии:
straylight към kislev:
- -R8080:snark:80
- -R6502:localhost:6502
- -R9999:localhost:9999
straylight към brionne:
- -R8080:snark:80
- -L6502:brionne:80
- -L9999:brionne:9999
Мдам. И през това вървят паралелно няколко Subversion check-ins, check-outs и imports, и, между другото, един-два apt-get update-а.
Не, не се хваля. Не се и оплаквам. Не се и ядосвам - просто, както вече споменах, оставям за поколенията докиментални свидетелства за лудостта си.
May 16, 2007
Сега пък вторник :)
Мда, всъщност вече не е вторник — но съвсем доскоро беше — и аз бях (а май и още съм) в офиса — както се е случвало и преди…
(и преди някой да се зачуди — не, не съм решил да започна да блогвам всеки ден и да си търся теми :) Има и по-големи глупости, които бих могъл да правя с времето си — и всъщност немалка част от тях дори успявам :)
May 14, 2007
Понеделник, а…
Току-що драснах нещо за пощенския списък hates-software. Няма да го повтарям. Няма да го превеждам. Раните са прекалено пресни.
А, да, а за хората, които не са свикнали да декодират MIME на око - „=2E..“ всъщност е „…“, а парчетата с „BXVAT5K…“ просто ги игнорирайте.
Та така… понеделник, казвате, значи…
May 11, 2007
А де… :)
Мда… тя лудостта по горите не ходи…
Вечер — Лозенец (софийският квартал, да) — стръмна павирана уличка — тук-там проблясва по някоя лампа… Трима души — една, в чиято длъжностна характеристика пише „програмист“, един, който упорито отрича да е програмист, макар че може да си облепи стените с разпечатки на собственоръчно произведени patch-ове, и един, който не крие, че още от малък е непоправимо увреден дотам, че да си признава със желание, че е програмист… Единият си подсвирква темата от Star Wars, другите двама припяват… и тримата набиват крак…
Да, май успяхме да уплашим един случаен минувач, с когото се разминахме :)
May 03, 2007
Кратки проблясъци с дълго послесветене :)
В един твърде особен ден, който започна със Savatage и Paradise Lost, продължи с твърде кратки срещи online през хиляди километри разстояние, а после с усилени издирвания от и на шефове и какво ли не, и още изобщо не е ясно как ще завърши… та в такъв един твърде особен ден…
…забелязвали ли сте някога как един цял ден може изведнъж да стане по-светъл само от едно „привет“, дошло от човек, от когото вече почти не сте се и надявали да чуете нещо такова? :)
Благодаря ти за това, че слънцето днес грее малко по-ярко — ти си знаеш как и защо :)
Un beau jour, ou peut-être une nuit,
Près d’un lac, je m’étais endormie,
Quand soudain, semblant crever le ciel,
Et venant de nulle part,
Surgit un aigle noir…
…или може би не точно черен… и може би не точно орел… :)
May 02, 2007
„Аз се чудех защо станах програмист, ама вече разбрах!“
Мдаааааа… Какъв искам да стана като порасна голям — бих казал, че това (или дори оригиналът) е доста добре аргументирана позиция :) Заглавието го взех от един от коментарите към прекрасния превод на Антония. Тук може би очаквате да започна да цитирам откъси, за да ви привлека вниманието към текста, но всъщност не мога — то цялото е хубаво… Жоро, благодаря ти, че ми го показа :)
