Кратки проблясъци на безумие

Сънливо?

Мдам, беше неделя, беше четвърти ден от празници — може диспечерката да е била сънлива, може да се е била преработила вече, знам ли… но ето какъв разговор проведох:

— Добър ден.

— Добър ден, такси от Киноцентъра за Лозенец, моля.

— Улица 203-та?

— Да.

— За къде да пътува?

— За Лозенец.

— Добре, а това Киноцентър ли е или Драгалевци?

— Ами… то всъщност е втора вилна зона на Драгалевци, само че Ваши колеги са ме поправяли, на Вас да ви давам Киноцентър, затова така го казах.

— Значи все пак е Драгалевци? Или Киноцентър?

— Води се Драгалевци, да.

— А докъде е по-близо — до Драгалевци или до Киноцентъра?

— Води се Драгалевци, но всъщност е точно до Киноцентъра.

— Аха, добре. А накъде пътувате?

— Към Лозенец.

…музика… музика… музика…

— Четири минути. Довиждане!

Мдам. Явно нещо куцаше в предаването на информация по линията. Е, таксито дойде де, само че се оказа, че така и не са му казали изобщо, че трябва да пътува за Лозенец :)