Кратки проблясъци на безумие

Тихо в мрака

Тихо в мрака докосваш с мисли мойто сърце;
тихо в мрака сънувам твойто светло лице.
Тихо в мрака белее пътят, що ни дели -
тихо в мрака се смеят две любящи души.

За здравия разум и лудостта

Вчерашната вечер (вечер?! беше три и половина сутринта!) завърши забавно — или може би „забавно“ не е най-точната дума; поне за мен си имаше момент на поне малко, но все пак откровение, проблясък, осъзнаване… Току-що бях спрял колата пред блока на Асен, за да го оставя да се прибере, за да падне в леглото, а аз да се опитам да се държа достатъчно буден, за да се прибера и да си падна в моето, преди да е станало пет часа. Секунди преди да слезе от колата, той спомена нещо, което предизвика моя реакция порода „Не, сега ще си легнеш, няма да излизаш online!“… последвана от следния разговор:

Аз (леко заспал, леко учуден, леко самоосъзнат, леко гузен): Ъх… а кога всъщност се стигна дотам аз да се опитвам да ти диктувам какво да правиш с твоя личен живот в твоето лично свободно време?!

Асен (леко заспал, отварящ вратата на колата, съвсем сериозен): Когато разбра, че мнението ти е важно за мен — и че от време на време играеш ролята на гласа на разума спрямо мен, както и аз спрямо теб…

Аз (все така леко заспал, силно учуден): Ъ?!…

Асен (все така леко заспал, излизащ от колата, все така съвсем сериозен): …е, освен в случаите, когато и двамата сме съвсем луди де!

………

Оттогава насам се чудя на кое би трябвало да се чудя повече: на това, че отношенията ми с него наистина са точно такива, или на това, че съм в такива отношения с още само трима души, или на това, че изобщо има хора, с които съм в такива отношения?…

А сигурно бих могъл да завърша това писание с нещо шеговито като „Нормалните не оцеляват!“ — но няма… бих могъл да го завърша и с нещо като „…във Дявола и в Бога да сторя аз за теб каквото мога!“ — но и така няма… Май ще го завърша малко по-простичко:

Благодаря!

И… винаги ще има светлина!

Търсенето… :)

Даааа… Какво правиш, когато в 9:30 вечерта ти се наложи спешно да си купиш двайсетина CD бланки?

• установяваш, че в „3-4-5“ не продават CD бланки;
• установяваш, че във „Фантастико“ не продават CD бланки;
• установяваш, че вече е станало твърде близко до 10 часа и не можеш да провериш дали в City Center Sofia продават CD бланки;
• въпреки че вече си установил, че в „3-4-5“ не продават CD бланки, все пак се връщаш там, за да си събереш забравената раница;
• обаждаш се на приятел, който живее наблизо, и установяваш, че той не си е вкъщи и освен това няма толкова бланки, колкото ти трябват;
• установяваш, че в бензиностанциите OMV не продават CD бланки;
• обаждаш се на приятел, към когото така или иначе си се запътил, и той ти казва „Ааа, то в денонощния копирен център при нас има!“;
• дзвериш се 15 минути пред табелката „Ще бъде отворено пак след 5 минути!“ на вратата на денонощния копирен център;
• купуваш CD бланки.

Дааааа... ако още в самото начало бях пробвал с „обади се на приятел“, можеше и да си спестя час и половина разходки из града :) Хубаво са си го казали Helloween:

I look here and you look there,
I know it's got to be somewhere
We look around and search around
And walk around and hear around
We keep on looking 'til we know what for

If you don't know it, I don't know it,
We don't know it, who will know it?
All of us don't know what we should know —
Maybe one day we'll know
But anyway we've got to make a stop!

Но пък беше забавно! :)

Странджа — „Пазете планината!“

Странджа. Резерват. Протест.

Едва ли е нужно да казвам нещо повече.

Ето малко снимки от протеста на четвърти юли — аз направих пет-шест, останалите са дело на Милена.