January 11, 2006

Н Е В И Н Е Н !

Н Е В И Н Е Н !

Не знам какво да кажа — не знам как да предам всичко, което бушува в душата ми след тази новина, която осветли и този ден, и сигурно и за няколко дни или седмици напред!

След всичките тези месеци, след всичко това… днес съдът в Солун се е произнесъл и Николай Баровски е оправдан!

Облекчение… радост… тиха — а и не толкова тиха — възхита… не, наистина не мога да намеря думи. Просто, както каза Спас, огромни поздравления на всички, които се опитаха да помогнат, да направят нещо, колкото и малко да е било, да покажат, че ги е грижа — явно поне малко сме успели!

Публикувано от roam в 05:16 PM | Коментари (0) | TrackBack

Несвързани…

Вчера вечерта за пореден път си припомних магията на Кени Роджърс и „The Gambler“ — и най-много за пореден път да се окаже заразно…

And the night got deathly quiet,
Space lost all expression
He said, if you're going to play the game, boy,
You've got to learn to play it right…

—————

Днес за пореден път си изгледах „Бандата“ („The Crew“), и пак се замислих на един от любимите ми изрази оттам — „I guess a coincidence is a coincidence till it ain't a coincidence no more“…

—————

Някои хора наричат разни игрални машини „one-armed bandits“. Е, не ми се беше случвало да видя чешма в ролята на едноок бандит, при това доста агресивен — но си беше забавен урок по физика.

—————

Обичам да пиша по дъската — понякога ми дава време да помисля за глупостите, които са ми на езика да кажа, и да се спра навреме, макар и само за да се замисля мъничко и да изтърся някоя още по-голяма глупост. Но… мразя тебешири! :)

Публикувано от roam в 01:00 AM | Коментари (1) | TrackBack

January 09, 2006

IT Agony Bingo

Решаваш, че ще си стоиш вкъщи, ще си лежиш тихичко, ще си пиеш чайчета, ще се бориш с настинка, маскирала се като грип, или с грип, маскирал се като настинка… телефонът звъни по никое време в десет и половина сутринта… все пак се налага да излетиш ASAP за спешен случай при клиенти… няколко часа се бориш с неясни съобщения за грешки и неотразявани в логовете събития и проблеми… междувременно поне двама души са те погледнали странно и на лицето им е изписано „ами като си болен, що не си седиш вкъщи?!“…

И в този момент, освен новооткритата приятна музика, единственото, което може наистина да върне усмивка на лицето ти — или поне да предизвика блясък в очите, показване на зъбите и издаване на силни и нечленоразделни звуци — е IT Agony Bingo!

Публикувано от roam в 05:26 PM | Коментари (0) | TrackBack

January 06, 2006

И едни блондинки, ти разпра'ам… ;)

Мдааа, наскоро май споменавах вицове, а хора, които ме познават от известно време, сигурно ще знаят, че си имам причини да не съм съвсем безпристрастен по въпроса с вицовете за блондинки :) Та по принцип ги избягвам… но този просто не може да бъде подминат с мълчание! :)

Публикувано от roam в 06:23 PM | Коментари (0) | TrackBack

Дъхоспиращо…

Лисички огнени и българското знаме

Прати ми го адашътблагодаря!

Публикувано от roam в 01:39 AM | Коментари (0) | TrackBack

January 05, 2006

It's a wonderful life!

No need to run or hide —
It's a wonderful, wonderful life!

Харесва ми да гледам усмихнати хора. Харесва ми да виждам как се случват хубави неща. Харесва ми да гледам как хубави неща се случват на усмихнати хора :)

Публикувано от roam в 04:35 AM | Коментари (2) | TrackBack

January 04, 2006

In The Mood

Somethin' in the music's gonna make you move.
Now you know that you want to;
The rhythm's gonna put the woman in the mood,
Now you definitely want to.

Глен Милър. Да, Глен Милър, не Chicago — да си имаме уважението :)

Уф. Слуша ми се музика на живо. Е, едва ли ще мога да чуя Глен Милър на живо, но… слуша ми се музика на живо пък.

Публикувано от roam в 01:31 AM | Коментари (4) | TrackBack

January 03, 2006

„Тече, всичко тече…“

Новата година започна с два много странни, но съвсем определено по-скоро силно положителни дни.

Това няма да е много смислено писание, по-скоро нещо като бележки към самия мен… на никого няма да се разсърдя, ако спре да чете тук и сега — дори може би за вашия собствен разум би било по-добре така :)

Но пък щом настоявате…

  • С музикален съпровод е по-лесно и може би по-хубаво; без музиката обаче се получават малко повече импровизации… е, и може би опашката протестира малко повече :)
  • Разсмивам се без видима причина, без на никого да обяснявам защо — а всъщност на масата около мен бях видял нагледна демонстрация (дори, в известен смисъл, четири случая на нагледна демонстрация на едно и също нещо) на елементарен извод от психологията относно определени черти на поведението в определена компания;
  • „Срещу стената“ (Gegen die Wand)… Нямам какво да кажа — няма думи — както се пееше в една стара песен, „Feelings — nothing more than feelings…“ — или пък както се пееше в песента при завършващите надписи на този филм, „Life's what you make it“
  • Изходно твърдение: „Денят не се познава от утринта“. Обобщение: „<нещо> не се познава от <друго нещо>“ (и само някой да посмее да спомене car/cdr или [H|_]!). Друг частен случай на обобщеното твърдение: „Нощта не се познава от ранната вечер“.
  • Аналогиите не винаги водят до верни изводи; подобното външно поведение не винаги е продиктувано от същите вътрешни мотиви — и по-добре, защото понякога носи веселие и смях!
  • Сухо мартини и After Eights — какво повече би могъл да иска човек от живота? Макар че… хмм… за някои хора в някои ситуации боза и семки като че ли имат мнооооого по-добър ефект!
  • Бррррр… май навремето съм бил по-прав и по-проницателен, отколкото няколко пъти оттогава насам ми се иска да си призная… е, крайно време е да си го приема наистина — пък и какво толкова, и така си е добре!

И в случай, че се чудите — не, наистина не се предполага да разберете какви ги говоря, дори и да сте присъствали на някои от ситуациите, които са породили някои от тези случайни проблясвания на димни сигнали между невроните — мда, аз по принцип така си говоря ;) Да кажем просто, че тази вечер ще си легна с нещо като въздишка на облекчение и широка усмивка — и, за пореден път, благодаря ви, стари, нови и още по-нови приятели! И не, няма да се уморя да го казвам!

Публикувано от roam в 02:43 AM | Коментари (0) | TrackBack