Кратки проблясъци на безумие

„Тече, всичко тече…“

Новата година започна с два много странни, но съвсем определено по-скоро силно положителни дни.

Това няма да е много смислено писание, по-скоро нещо като бележки към самия мен… на никого няма да се разсърдя, ако спре да чете тук и сега — дори може би за вашия собствен разум би било по-добре така :)

Но пък щом настоявате…

• С музикален съпровод е по-лесно и може би по-хубаво; без музиката обаче се получават малко повече импровизации… е, и може би опашката протестира малко повече :)
• Разсмивам се без видима причина, без на никого да обяснявам защо — а всъщност на масата около мен бях видял нагледна демонстрация (дори, в известен смисъл, четири случая на нагледна демонстрация на едно и също нещо) на елементарен извод от психологията относно определени черти на поведението в определена компания;
• „Срещу стената“ (Gegen die Wand)… Нямам какво да кажа — няма думи — както се пееше в една стара песен, „Feelings — nothing more than feelings…“ — или пък както се пееше в песента при завършващите надписи на този филм, „Life's what you make it“
• Изходно твърдение: „Денят не се познава от утринта“. Обобщение: „<нещо> не се познава от <друго нещо>“ (и само някой да посмее да спомене car/cdr или [H|_]!). Друг частен случай на обобщеното твърдение: „Нощта не се познава от ранната вечер“.
• Аналогиите не винаги водят до верни изводи; подобното външно поведение не винаги е продиктувано от същите вътрешни мотиви — и по-добре, защото понякога носи веселие и смях!
• Сухо мартини и After Eights — какво повече би могъл да иска човек от живота? Макар че… хмм… за някои хора в някои ситуации боза и семки като че ли имат мнооооого по-добър ефект!
• Бррррр… май навремето съм бил по-прав и по-проницателен, отколкото няколко пъти оттогава насам ми се иска да си призная… е, крайно време е да си го приема наистина — пък и какво толкова, и така си е добре!

И в случай, че се чудите — не, наистина не се предполага да разберете какви ги говоря, дори и да сте присъствали на някои от ситуациите, които са породили някои от тези случайни проблясвания на димни сигнали между невроните — мда, аз по принцип така си говоря ;) Да кажем просто, че тази вечер ще си легна с нещо като въздишка на облекчение и широка усмивка — и, за пореден път, благодаря ви, стари, нови и още по-нови приятели! И не, няма да се уморя да го казвам!