October 31, 2005
1031
Четири цифри. Едно число? Може би. Две числа? Кои две числа? Или три? Или може би четири? Или изобщо не е число, а…
Добре са го казали бин-джезъритите - “on that path lies danger”. Ако тръгна натам - към анализа, към вглеждането в цифрите, в числата, в символите - мога да открия какви ли не забележителни неща, мога да се замисля за какво ли не, мога да стигна до изводи, които дори е възможно и някой друг да разбере — и какво от това?
Е, така и така съм стигнал дотук, ясно е, че ще продължа напред, пък макар и в края на пътя най-вероятно да намеря "плоха с топорами" (ами какво да го правя Димитър Василев, като не си изпълни поетите задължения с чувала!).
1031 - едно число
Мисля — струва ми се — а може би просто си въобразявам — а може би просто си въобразявам, че мисля — или най-вероятно си въобразявам, че ми се струва, че мисля, а всъщност изобщо не ми се струва, ами направо си мисля, каквото и да значи това… във всеки случай, струва ми се, че за повечето хора числото 1031 няма да означава нищо.
За някой американец това може да значи номерът на някакъв формуляр.
Някой може да се досети, че това е най-малкото просто число, по-голямо от 1024 — което пък е десетата степен на две… а сега де!
Някой може да го свърже с рождението на един крал, смъртта на друг и възкачването на трона на трети.
Някой може да го потърси в /etc/services или в WINDIR\system32\drivers\etc\services.txt или просто в големия списък на Яна… така де, IANA имам предвид, и след озадачено възклицание и още малко ровичкане да установи, че BBN IAD е протокол за маршрутизация, изнамерен от една компания с доста история в изчислителната техника.
Някой може да го изтълкува като някаква безсмислица - че е g=wx,o=t, ясно, ама какво е това u+s без дори u+r?
Но за мен 1031 не е никое от изброените.
За мен 1031 само по себе си не значи нищо — до момента, в който не сложа четири букви отпред и не го превърна в “ИЗОТ 1031”, или пък защо не направо “ИЗОТ 1031C”. За тези, които вече ме мислят за откачен, че не свързвам 1031 с нито едно от изброение, съм подготвил изненада — аз пък може да смятам някои от вас за откачени, защото не познавате историята на изчислителната техника в България — защото преди Правец 16, преди Правец 8D, преди Правец 82, преди ИМКО-2, дори преди ИМКО, имаше нещо друго — първият български микрокомпютър, ИЗОТ 1031C.
Лично за мен това е свързано със скъпи спомени от ранното детство — дълги обяснения от майка ми защо рисува на карирана хартия комплект шахматни фигури, доста по-кратки обяснения от баща ми защо не трябва да мачкам този лист толкова прозрачна хартия с толкова красиво преплитащи се сини линийки, дълги часове, прекарани в извиване, разтягане, смачксмърцафърцване и неизброими други мъчения спрямо съвършено невинни мачкащи се (да, наистина гъвкави!) дискети, които просто бяха попаднали на неправилното място в неправилния момент, и още много подобни отблясъци замразено време. Интересното е, че когато поставих на една от по-известните машини за търсене в Интернет задачата да ми каже нещо за "ИЗОТ 1031C", тя намери един-единствен резултат — из страниците на друг познат български блогър! Е, в този момент си пролича разликата между различните машини за търсене, защото друга пък намери и истинска техническа спецификация на видеоконтролера на добрия стар микрокомпютър!
1031 - две числа
А виж, тук е сложно.
Две числа - дали са 103 и 1, комбинирани като 103.1 — честота, която по принцип е доста популярна в УКВ обхвата по света, просто защото я има?
Дали са 103 и 1, комбинирани като 103:1, които според една книга благославят едно същество, а според друга се кълнат във времето и залязващия ден?
Дали са 1 и 031, за които, признавам си, се затруднявам да измисля нещо без външна помощ? :)
Или просто са 10 и 31 — най-очевидно прочетени като дата… еднозначна дата — или поне еднозначно разбрана спрямо това кое е месецът, кое е денят :) Иначе самата дата…
…е денят, в който след броени минути небесата ще се отворят — или поне ще опитат, ако не си свършим добре работата; и пак ще има измъчено мучене на кози, и пак ще има възмутено квичене на котки, и пак ще има намусено съскане на кучета, и може би този път нищо няма да се промени, а може би и този път ще се промени нещо съвсем дребно, неусетно почти, а дали някой ще го забележи сега или в бъдеще, няма никакво значение.
…е денят, който тази година голяма сбирщина студенти получават като почти случайна ваканция заради празника, който следва.
…е денят за почивка след OpenFest'2005 — конференция, фестивал, празник на свободата, за който ми е трудно да намеря думи (затова може и да опитам с четири-пет снимки). Не мога да кажа толкова голямо “Благодаря!” на всички, които го направиха възможен; не мога да кажа толкова голямо “Благодаря!” на хората, които живяха за него месеци наред — и няма начин да изброя всичките… Не мога да кажа толкова голямо “Благодаря!” на хората, които дойдоха да говорят, да показват, да обсъждат, а дори и просто да гледат, да слушат, да усещат, да участват — защото в този OpenFest, както и в предишните, както и в следващите, участваха всички — кой с повече, кой с по-малко, кой като организатор, кой като случайно минаващ — всички бяхме там, за да видим какво ще се получи, ако опитаме само още малко — и резултатът като че ли изненада всички ни!
…е денят, с който завършва един календарен месец, започнал със спиране на дъха пред бисери от опера и балет, и завършващ с невярващо поемане на дъх след… след какво ли не — след музика, след кино, след филми, след говорилни, след паркове и градинки, след микрофони и камери, след бури, след безветрия — един месец, който доста хора май дълго време няма да забравим по най-различни причини — един месец, за който най-добрият завършек ми се струват думите на Едит Пиаф - “Non! Rien de rien! Non, je ne regrette rien!”
1031 - три числа
Добре де, наречете ме глупав и несъобразителен, но тук от раз се сещам само за едно — 10, 3, 1 — първите четири питагорейски числа, само че без третото. И не, не искам да знам накъде води законът за изключеното трето, приложен към питагорейските числа!
1031 - четири числа
1 - 0 - 3 - 1
Не ми изглежда като PIN-код, не ми изглежда като регистрационен номер, поне не и такъв, който да съм виждал наскоро… Най-много ми прилича на “бип-боп-МЯК!-бип — муууууууу…”, защото някой пак не е настроил централата така, както на мен ми се иска…
1031 - пет числа
Лошото е, че и тук ми идват идеи! :) Но мисля, че — да открадна една фраза от анонимна сервитьорка — “и за вас, и за мен ще е по-лесно” да спра дотук. Кой чел — чел… който наистина е успял да издържи дотук — сам се е писал вече доброволец да организира строя, че да си получи потупването!
October 21, 2005
Идеята на Google Print
"Големите хора" в Google коментират смисъла от Google Print и безсмислеността на аргументите, изложени в делото, заведено срещу тях; коментарите са в официалния блог на Google — от Eric Schmidt и David Drummond.
(да, да, знам, за такива неща хората са измислили linkblogs…)
Шпарю
А я — парень молодой,
А я весь такой крутой.
Шпарю, шпарю по столице,
Шпарю, шпарю по Тверской.
Кореш видный, деревенский,
А не фраер городской.
Ветер в харю, а я шпарю,
Что мне грусть, моя печаль.
Видел Аллу Пугачёву —
Горбачёва не встречал.
Любэ — Зона Любэ (1993) — Шпарю (само припевът)
Отец Браун за съня и истината
И защо ли пък пак да не цитирам нещо, което… да кажа "ми направи впечатление" ще е малко прекалено слабо, пък вие го приемайте с каквито искате там уговорки и съмнения за лично мнение и вкус :) Дали заради куп неща, които се случиха, можеха да се случат, трябваше да се случат, не беше добра идея да се случват, беше прекрасно, че се случиха, предстои да се случат, би трябвало да се случат, може пък и да се случат, или просто ей така… напоследък започва да ми се струва, че разбирам какво е искал да каже отец Браун — или просто много умело успявам да заблудя и себе си.
G. K. Chesterton, "The Honour of Israel Gow"
От сборника "The Innocence of Father Brown"
"Father," said Flambeau in that infantile and heavy voice he used very seldom, "what are we to do?"
His friend's reply came with the pent promptitude of a gun going off.
"Sleep!" cried Father Brown. "Sleep. We have come to the end of the ways. Do you know what sleep is? Do you know that every man who sleeps believes in God? It is a sacrament; for it is an act of faith and it is a food. And we need a sacrament, if only a natural one. Something has fallen on us that falls very seldom on men; perhaps the worst thing that can fall on them."
Carven's parted lips came together to say: "What do you mean?"
The priest turned his face to the castle as he answered:
"We have found the truth; and the truth makes no sense."
October 12, 2005
Redundancy без... какво?!
Само да цитирам едно малко откъсче от 30-странично запитване за възможности и цени, което получихме тия дни:
The system should be designed with no duplication but should be provided for all levels of redundancy.
Май ще цитирам Чарлз Бебидж, "Не мога изобщо да разбера какво точно объркване на мисли и идеи може да породи такъв въпрос" - или, в този случай, такова изискване. А като се замисля - може пък и да мога…
October 09, 2005
Carpe diem!
No, no, time doesn't wait for you
No, no, leave it alone
No, no, your days are far too few
This thing I have always known
When your time is up it’s true
They never give another day to you
When your time is up it’s through
No one cares how
Can't keep it
Can't save it
Can't take it away with you
So I say we use it now
Savatage… The Wake of Magellan… Morning Sun… Тези редове могат да бъдат отнесени към тази попорастнала седмица по толкова много начини, че направо ме е страх да започна да броя; затова нека си останат така - като цитат извън контекст от фонда "Незабравимо изкуство".
EuroBSDCon 2005
Ще бъде поучително. Ще бъде интересно. Ще бъде забавно. Остават само два дни за ранната регистрация - действайте бързо, че иначе скъпичко :)
Този път, ако мога да парафразирам един добър стар космически кораб, nothing's gonna stop me now! Или пък… всъщност какво му е лошото на оригинала - nothing's gonna stop us now - някак си просто не вярвам, че ще бъда единственият българин там! :)
