Кратки проблясъци на безумие

Усмивката

И въпреки попътните несгоди
пътува тя с усмивка на уста —
усмивката, що винаги я води
по пътищата светли на света.

И пак пое…

Три месеца тя сгряваше сърца ни
с тоз весел смях във нежните очи
и пак пое по пътища незнайни,
да пръска радост в чуждите земи.

Сиянието северно привлече
душата й и арфата в едно.
Фиордите я мамят с ек далечен —
с усмивка тръгва тя по пътя нов.

Уф…

…най-накрая си оправих имената на архивите на категориите, така че да сочат накъдето трябва. И докато ръчках из разните му там templates, пооправих и една-две не съвсем валидни XHTML щуротийки; ако сега RSS-ът за коментари ви се вижда изцяло нов и непрочетен, е, така се получи :P

Песничка за събуждане :)

Любэ — „Ишо“

Я растяну гармошечку и пальцами пройдусь.
Ой-ёй, ой-ёй-ёй.
Жизнь до чего ж хорошая, что еле я держусь.
Ой-ёй, ой-ёй-ёй.
Жена, как окаянная всё требует ыщо, ыщо.
Ой-ёй-ёй.
Работа постоянная. Всё, вроде, хоро—… Всё, вроде, хоро—…
Всё, вроде, хорошо!

Ишо, ишо, ишо, ишо. Всё, вроде, хорошо.
Ишо, ишо, ишо, ишо. Всё, вроде, хоро—… Всё, вроде, хоро—…
Всё, вроде, хорошо!
Ишо, ишо, ишо, ишо. Ишо, ишо, ишо, ишо.

Я умикну милашечку на цельный выходной. Выходной.
Выхо-выходной.
Поехали, Наташечка, прокатимся с тобой. С тобой.
Ой-ёй-ёй.
Я слыш, браток Колюня, поехали ужо. Ужо.
Ой-ёй-ёй.
Давай, давай, давай, давай — Отдыхаем хорошо!

Ишо, ишо, ишо, ишо — отдыхаем хорошо!
Ишо, ишо, ишо, ишо — отдыхаем, отдыхаем, отдыхаем хорошо!

Ишо, ишо, ишо, ишо — отдыхаем хорошо!
Ишо, ишо, ишо, ишо.

А-а-а-а-а у-утром, ой, метелица, голо-о-овка, ой боли-и-ит.
Ой-ёй. Ой-ёй-ёй.
Любовь не дров поленница, за ночьку вся сгорит.
Ой-ёй. Ой-ёй-ёй.
Я расстегну гармошечку, давай, давай ишо. ИЩО, ИЩО.
Жизнь до чего хорошая, всё будет хорошо!

Просто звуци

Не, както обикновено няма връзка между следващите редове и цитати… просто неща, които за пореден път ми минаха през ушите днес и вчера и тези дни… и сигурно и още ще минават...

………

Anything less than the best is a felony…

………

Вятърът — това съм аз,
пазете се бре, хора!
Защо ме гледате в захлас —
в мен е песента!

………

Мори огреяла, огреяла
ясна месечинка —
мори дошло време, дошло време
моми да крадеме…

………

And the rain wasn't made of water
And the snow didn't have a place in the sun
So we slipped behind the rainbow
And laid back till we had done

………

Shades of green grasses twine,
Girls drinking plasma wine.
A look at love, a dream unfolds,
Living here, you'll never grow old.

………

Тригодишно ли си вино пила,
та си толкоз, Радо, полудела?…

………

…And in the end, the love you take
Is equal to the love you make…

Шегите на Съдбата

За едно същество, което от време на време се мисли за заек, а друг път пък му се иска да крещи…

От време на време си припомням една фраза, която ми стана любима от момента, в който я прочетох в една от книгите на Бърнард Корнуел (а за да стигна до Бърнард Корнуел, трябваше да срещна Асен; а за да срещна Асен, трябваше да срещна Лина; а за да срещна Лина, трябваше да срещна Васил; а за да срещна Васил, трябваше години преди това да съм срещнал Иван; а за да срещна Иван, трябваше вече да съм разперил ръце и да съм скочил в недообмислен опит да полетя — и всичкото това, за да стигне до мен една мисъл?! :) Вече май съм споменавал фразата — а на български може би би звучала като „Животът е една шега на боговете и справедливост няма. Научи се да му се смееш… или ще плачеш до смърт.“

Да, Съдбата се шегува с нас — и това като че ли й доставя удоволствие. Дали ще ни подхвърли случайно съвпаденийце, на което не сме се и надявали, дали ще изчака седемнайсет пъти да премерим полусляпо, после да отрежем, и пет минути след това ще ни поднесе дребно късче информация, което ни е убягвало през цялото време, дали ще замъгли погледите и умовете на един, двама, петима души за минута, час, седмица, година, и после ще ги събере в настроение за откровен разговор, за да им даде възможност сами да видят на какви маймуни са се направили — шегите и извъртанията са най-разнообразни и понякога са толкова невероятни, че ако ги видиш описани в книга, ще я захвърлиш със смях. Ммм, това ми напомня, че съвсем наскоро открих един измачкан лист хартия, на който са нахвърляни подигравките на Съдбата от един-единствен летен следобед — нахвърляни накратко, с по едно редче, и пак не успях да ги събера на една страница голям формат. Май някой ден ще ги извадя на показ — и после Асен и Дрю ще ме намерят, но вече ще бъде късно :)

Много отдавна разбрах, че няма смисъл да се опитвам да предвиждам всичко, което светът може да хвърли срещу ми. Дълги години обаче имах твърде грешна представа за това как все пак трябва да се държа със света — мислех, че ако достатъчно дълго време не обръщам внимание на проблемите, все ще се намери някой друг да ги забележи и да направи нещо, и че в крайна сметка всичко ще се оправи. Трябваше да загубя няколко твърде ценни неща и хора — в почти всички области на живота си — образование, работа, приятели, твърде близки приятели — за да разбера, че плъзгането по наклонената плоскост не е добър вариант; както пеят разни пътни разбойници, „It can get you into trouble but it can't get you out“.

А какво тогава? Е, както вероятно сме си говорили — защото подобни разговори всъщност съм водил с доста от хората, на които изобщо може да им хрумне да прочетат това — правилният начин, правилният път не е само един, „истините винаги са поне две“. За момента следвам един малко по-различен вариант на идеята, че не трябва да приемаш живота твърде насериозно — така и така няма да се измъкнеш от него жив. Не, не казвам, че не вземам нищо насериозно, макар че някой ден може и това да опитам :) Просто… просто се опитвам да не се ядосвам твърде много за случки, на които така и така не съм можел да повлияя, да не се стряскам твърде много от дребни и не толкова дребни спънки и неуспехи, да не спускам забралото и бронята със шиповете при първия поглед накриво, „приятелските грешки да прощавам“, пък и, ако щеш, да следвам хубавото старо правило „Недей да виждаш злоба там, където може да има просто глупост“, леко пипнато от един колега в демонопоклонничеството в компютърния свят — „Недей да виждаш злоба там, където може да има просто некомпетентност“ :)

Ммммм… Добре де, трябва да призная, че това не винаги работи. Да, има моменти, когато с часове се нося отвеян и никой не успява да ме придърпа в какъвто и да е смислен разговор; има дни, в които намусеното ми изражение стряска всякакви клиенти и колеги и прочие гадове, преди да са успели да ме хванат на каквато и да е работа (уф… добре де… тука може би мъничко се размечтах…); има нощи, в които си се ядосвам, че така и не съм намерил на лаптопа си достатъчно място, за да сложа я Doom, я Quake, я Serious Sam, и не мога да хвана голямата двуостра обладана от демон брадва (ааааа-ха, пак обърках малко световете май) и да разчистя малко цялата бъркотия… но като цяло, това малко повече ми помага да се сещам по-често за това, че всъщност животът ми с времето става все по-хубав, малко по малко, в различните си части.

„Обърках малко световете май“… Ммммда, точно навреме се появи и тази идейка сега — още нещо, което ми се иска да спомена, макар и същността му да се състои в това, че не съм сигурен… Не съм сигурен в кое вярвам точно сега… От една страна, почти всеки ден виждам неща, които могат да бъдат приети като доказателства, че всеки човек, всяко разумно същество, всяко живо същество дори, живее в свой собствен свят, който едва-едва, мъничко, по ръбовете, се припокрива със световете на няколко други живи същества, и че никой никога не може, дори да иска, не може да допусне някой друг изцяло в собствения си свят, че никой никога не може, дори да иска, не може да позволи на някой друг да види света през неговите очи, че никой никога не може, дори да иска, не може да разбере нечий друг свят, че Вавилонското стълпотворение и объркването на езиците така, че никой да не може да разбере какво му казва никой друг, е възникнало още с първата искра живот… От друга страна пък, един от малкото начини да се опитам поне за себе си да си обясня някои от съвпаденията и случайностите и шегите на Съдбата е да си припомня един разказ, който четох навремето в „Техника молодежи“ и не мога да си спомня нито заглавие, нито дори автор — но помня, много добре помня, описанието на петте пръста на една ръка, потопени някъде докъм втората фаланга в кана с вода — как под нивото на водата те изглеждат като пет съвсем различни същества, които се движат някак необяснимо съгласувано, но издигнеш ли се над водата, виждаш как всички те всъщност са едно цяло — и, не, не става дума за Ричард Бах, него открих години след като прочетох този разказ и този поглед върху телата и умовете и душите на всички нас, всички отделни, самостоятелни личности…

И толкова много още ми се иска да напиша, но май ще остане за друг път — а сега просто ми се иска да се обърна пак към не-просто-заека и да се усмихна… та нали винаги ще има светлина?

Случайни мисли за щастието

Тази вечер, по средата на един доста странен разговор, точно след като бях обърнал внимание на разликата между това човек да не е нещастен и това да е щастлив, близък приятел ме попита „А ти щастлив ли си?“

Първото, което ми дойде наум, и май дори го казах, беше „Да!“

Ноооооо… Някаква част от мозъка ми, която винаги се събужда точно когато не трябва… се събуди — и последва мигновен вътрешен диалог:

— Къде беееее?… Щастлив бил, видиш ли — ей така, просто щастлив…
— Ами да, щастлив съм — защо да не съм?
— Аха, а на хората разправяш, че пълно щастие няма — е как да стане?… как така ще си щастлив тогава?

Спрях се — замислих се (е, добре де, понякога дори и на мен ми се случва, макар че след това обикновено много боли глава; и мен, и околните…) — и след малко казах „Всъщност съм щастлив — почти по фаустовски.“ И въпреки учудения, изненадан смях отсреща и репликата „Е сега го избихме на философия!“, не върнах думите си назад.

Да, щастлив съм — почти по фаустовски. С времето животът ми става все по-хубав, и винаги има още накъде, но винаги съм щастлив и благодарен за това, което имам в момента.

В живота ми в момента няма нищо, което да ме прави нещастен. В живота ми в момента има много хубави неща. В живота ми в момента има и някои прекрасни неща — а и не само неща… в живота ми в момента има и купчина прекрасни хора.

Някои от много хубавите неща могат да бъдат и още по-хубави — винаги има още накъде. Но никое — или никого — от наистина важните в живота ми неща и хора не бих искал да променя — поне не и в посока, в която те не искат да се променят сами :)

Както май вече съм споменавал, „Here I am; here I remain!“ — само че май има и още. Преди много години ми беше попаднала една грамофонна плоча с изпълнения на Kenny Ball & His Jazzmen, и в главата ми още от време на време звучат някои техни изпълнения — като това:

I'm on my way to Heaven
And I shall not be moved
I'm on my way to Heaven
And I shall not be moved
Just like a tree planted by the water
I shall not be moved!