Кратки проблясъци на безумие

Ще има светлина

Това бе моят отговор на ръкавицата, хвърлена от Асен. Най-добре ще е да видите и другите :) И да, както казва Асен, сега чакаме информация за радиационния фон… и още нещо — и това „още нещо“ ще трябва да включва и брой думи, защото вчера така и не се разбрахме :)

Ще има светлина

Слънцето залезе. Песента на птиците се промени, леко, неусетно почти. Двете кучета се надигнаха бавно, хвърлиха по един примирен поглед на невъзмутимата котка и се преместиха в другия край на двора, по-близо до кухнята.

Човекът на широката тераса не помръдна, макар че усмивката, която бавно се разливаше по лицето му, като че ли стана още малко по-широка. И защо не — това бе любимото му време на деня — часът след залеза, лекият ветрец, затихващите птичи песни в горичката наоколо, избледняващият огън в оперението на облаците… Този тих, безименен час си бе негов, само негов.

Той знаеше, че скоро други ще се засуетят наоколо, ще запалят факлите край пътеката, ще вземат една от тях и с нея ще докоснат леко, толкова леко, всяка от свещите в четирите изкусно излети свещника на масата, ще прогонят нощния мрак. Той знаеше — и все пак всеки път се учудваше, не разбираше защо. Та нали там, горе, между облаците, вече се виждаше крехкият лунен сърп? Та нали след малко, отпървом плахо, една по една, а сетне сякаш вкупом, изведнъж, щяха да изплуват и звездите — толкова много звезди, толкова ярки звезди тук, в подножието на планината, далеч от светлините на големия град? Та нали същите тези хора, които вече изнасяха факлите, толкова пъти са се разхождали с него под бледата светлина на Млечния път и луната-закрилница?

Та нали и слънцето, макар залязло, не бе изгубено — нима нейде далеч, далеч на изток, през девет страни в десета, през два острова на трети, нямаше един бряг, един пясъчен плаж, където в този момент слънцето подаваше едва-едва лика си над хоризонта, плъзваше следа от нежен пламък по вълните, докосваше с милувка нейното чакащо лице? Та нали, когато слънцето залезе там, при нея, то ще донесе нейната милувка в топлия си обеден плам тук?

Та нали винаги ще има светлина?

Юли 2006
София