July 19, 2006
Болестни състояния
(и отново ще трябва за известно време да се примирите с опита ми за превод)
Планшар взе фенера.
— Не мога да Ви кажа нищо повече, милорд, защото не съм чул нищо, което да ме увери, че Граалът е в Астарак, но има нещо, което знам, и в него съм толкова сигурен, колкото и че костите ми съвсем скоро ще почиват при тези на другите братя в гробницата ни. Търсенето на Граала, милорд, подлудява хората. То ги заслепява, обърква ги и ги превръща в безпомощни, скимтящи създания. Граалът е опасно нещо, милорд, и ще е по-добре да го оставите на трубадурите. Нека пеят песни за него, нека пишат поеми за него — но, за Бога, милорд, недейте да рискувате душата си, като го търсите.
Вчера сутринта попаднах на този откъс от Heretic на Бърнард Корнуел (да, третата книга) — а не беше изминал и ден, откак бях прочел нещо, което някой друг беше писал за болестни състояния. Защо ли ми се стори, че в този текст думата „Граал“ спокойно може да бъде заместена с… нещо друго… и всичко да си остане също толкова вярно? И точно като с търсенето на Граала, тези други търсения — и всичко, което намериш по пътя — сами по себе си са достатъчна награда. Но, за разлика от търсенето на Граала, понякога можеш да се замислиш и да решиш да оставиш тези, другите търсения, и да си доволен, много доволен, от всичко — и всички — които си намерил и срещнал по пътя.
Публикувано от roam в July 19, 2006 11:10 AMВсяко едно търсене си има цената. И понякога тя е именно довеждането на търсернето докрай. Но най-често тази цена е мястото, от което сме тръгнали. Хората, които сме обичали. И докато ние неусетно се променяме, губим връзката си с всичко, което ни е било скъпо и дори не го усещаме. Може да се окаже, че когато намерим търсеното, то е било достатъчно, но може да излезе, че жертвата е била прекалено голяма.
Всъщност всяко търсене заслепява, макар и в различна степен. И никога не оценяваме какво имаме, докато не е прекалено късно.
http://extelligence.ringlet.net/cgi-bin/mt/mt-tb.cgi/421
