Кратки проблясъци на безумие

Да яздиш с конницата на Дявола

[in English]

(ще се наложи да извините ужасния ми опит за превод… и, да, оказа се, че думата „harlequin“ всъщност произлиза от звучното „hellequin“ — страховитата конница на Дявола)

— И сега — премина той на ужасен латински — в името на Отца, и Сина, и Светаго Духа, опрощавам греховете ти. — Той се прекръсти. — Не пропилявай живота си, Том.

— Мисля, че вече съм го направил, отче.

— Просто си още млад. Така изглеждат нещата тогава. Когато си млад, в живота няма нищо освен радост и отчаяние. — Той помогна на Томас да се изправи. — Не си увиснал на някоя бесилка, нали? Ти си жив, Том, и има още много живот в теб. — Той се усмихна. — Имам чувството, че ще се срещнем отново.

Мммне, нямам някой определен човек предвид с това — или, добре де, като че ли се сетих за няколко души, когато го прочетох — включително и за себе си. А този откъс беше едва в средата на първата част на Harlequin — първата книга от трилогията Grail Quest на Бърнард Корнуел. Останалото от Harlequin (вече почти привърших втората част) обещава да е също толкова добро и също толкова пълно със запомнящи се пасажи.