Кратки проблясъци на безумие

Снимки от разходката до Триград

Е крайно време беше - то почти месец мина - да покажа все пак някакви снимки от разходката до Триград на 12, 13 и 14 август. Уж го мислехме като отиване на фестивала Слънцелуна, пък то какво стана :)

И както обикновено, ако някой се блъсне челно в опита на галерията да задава неудобни въпроси, просто питайте! :)

Смях и спокойствие по Витоша

Ухаааа... аз докато се наканя да напиша нещо за неделя, то ще вземе да дойде следващата - та така :)

След разходката до Рилския манастир (макар и преди две седмици, все още ми се струва, като че ли е било ей-сега, вчера-днес, най-много онзи ден) бяхме твърдо решени да продължим с бягствата от София, поне през уикендите. Хриси се справи много добре - успя да забегне чак до Габрово, и все още не мож я мръдне човек оттам :) Е, въпрос на време е май :P

Пред останалите стоеше въпросът какво ще правим следващата събота/неделя. Вариантите всъщност не бяха толкова много, основно защото не сварихме да се организираме навреме за някоя по-сериозна разходка, включваща тръгване от София с кола, влак, автобус или нещо такова, та в крайна сметка с Ники, Катерина и Лина решихме, че ще повторим мррзелуването на полянка, но този път малко по-близко - на Витоша. В четвъртък, петък и събота се опитахме да заразим и още няколко души с идеята, и някои от тях като че ли дори показаха желание - след събирането за Николай Баровски в петък и концерта на Тортила Флет в събота бяхме останали с впечатление, че ще бъдем поне 8-9 души. В крайна сметка обаче в неделя, малко преди обяд, в центъра на Драгалевци се събрахме като че ли петима (я да видим... до толкова мога ли да броя... мда, на петима прилича) - Катерина, Лина, Ники, Спас и аз :)

И тогава се започна една... Навремето някой беше писал нещо и го беше озаглавил "Комедия от грешки" - а, нц, ще ме извиняваш, приятелю, но такова нещо не си можел и да сънуваш! :) То не беше не съвсем правилно преценено време, не съвсем правилно преценен товар, не съвсем правилно преценени хранителни запаси, не съвсем правилно премислени и извършени покупки на място (не, не в планината, още в Драгалевци), не съвсем правилно разчетено още време, екстраполации на информация от минали години върху сегашната, с които всички изразихме съгласие и изобщо не си направихме труда да проверим, не съвсем правилно преценен избор на табели, които да следваме (да, крайната точка като че ли беше същата, но ние не отивахме там... а точно пък това как звучи, изобщо не искам и да си помислям), не съвсем правилно преценен терен за фризби, не съвсем правилно преценени размери на бодлите в храстите, не съвсем идеални снимки - поне от мен - и всъщност прекрасни снимки от Лина, от Катерина и от Ники, не съвсем правилно преценен път за връщане (никой не разбра точно *как* слязохме толкова бързо до Драгалевския манастир, а нататък беше ясно)... абе сигурно, ако се замислим, можем петимата да изброим три или четири неща, които са били както трябва - и сигурно ще се окаже, че точно тези три или четири неща са развалили смеха и лудото удоволствие в един или друг момент :)

Мдааа... единственото, което мога да кажа, е "искам ощееееее! Искам пак!" :) Със същите хора, с хора, които тогава не бяха там... ама ще правим пак такива разходки с изхвърляне на всякакви мисли за всичко и просто наслаждаване на момента. И цитатче от едно любимо сборниче с поемки:

If people were cats,
   everyone would take a lot more pleasure
in just being here.

Ето това ми харесва най-много в тези забягвания - и ще ги правим пак! :)

И отново в Рилския манастир

С Катерина и Хриси много отдавна планирахме някакво бягство от София, пък макар и само за един ден, но нещо все се случваше... Преди известно време Хриси дори опита да въвлече Йовко в конспирацията, и той като че ли не пририта много силно срещу тази идея.

Е, стига толкоз предистория - пък и вероятно от блога на Йовко вече знаете за какво става дума - тази събота се надигнахме по никое време (беше весело наистина, обикновено и през седмицата нямам навика да ставам в 6:20 :), събрахме се нейде из Студентски град, и съвсем, съвсем успешно избягахме към Рилския манастир и околностите му, пък макар и само за един ден! Аз не бях излизал от София от повече от два месеца и вече започваше да ми личи; Катерина май дори и по-отдавна... Тази разходка, тази почивка, това разпускане беше нужно на всички ни - и се получи прекрасно, незабравимо, почти идеално :)

(ако четете това на главната страница, изберете 'още от...' за... за... за още :)

Още по пътя към Студентски град си мислех дали пък наистина беше подходящо сутринта да се събудя със звучаща в главата ми "Моя цыганская" на Висоцки:

Где-то кони пляшут в такт,
Нехотя и плавно.
Вдоль дороги все не так,
А в конце - подавно.
И не церковь, и не кабак -
Ничего не свято!
Нет, ребята, все не так,
Все не так, ребята!

Е, прав съм бил - не беше съвсем пододящо :) Въпреки някои от изненадите, които денят ни поднесе, и черквата, и ресторантът бяха всичко, което очаквах от тях (всъщност аз май бях ходил там най-скоро, а някои от другите не бяха ходили изобщо); по пътя беше весело; в края на пътя имаше черква, ресторант и полянка, и всичко беше точно така, както трябваше да бъде!

Съвсем накратко ще спомена някои от изненадите, които направиха целия ден само още по-забавен:
- "XXL" в Студентски град има работно време от 7 сутринта, но нито в 7:30, нито към 8 и нещо беше отворил, та имахме случай да се отдадем на търсене на работещо кафене в Студентски град в 7:30 сутринта :)
- в Лесотехническия имало кандидатстудентски изпит, заради който разписанието на 280 беше леко нарушено, та в крайна сметка на Катерина й се наложило да спре собствените си родители на стоп, за да дойде до мястото на срещата; това като че ли не се случва всеки ден :P
- след бърза инвентаризация се оказа, че съвсем, съвсем замалко сме можели да се окажем с 50% повече фотоапарати, отколкото хора; Йовко обаче беше оставил един от своите, така че само аз бях с два, и все пак четирима души отидохме с пет фотоапарата - и всички влязоха в употреба!
- аз се опитах да приспя Йовко, като почти наслуки избрах доста унасяща музика от неговите класьори с дискове, само че той успя, преди съвсем да се унесе, да натисне няколко пъти бутона Next :)
- Перник... изненадваща табела още в началото на града, на която пише 'Дупница'; пропускаме я, аз съм убеден, че в края ще има още една отбивка - вместо нея, в края намираме табелка с надпис 'София', на която решаваме да *не* вярваме, връщаме се обратно до началото, правим един леко странен обратен завой и тръгваме по правилния път - след като решаваме отново да *не* повярваме на още една табела, която казва, че пътят, който в крайна сметка ни доведе до Дупница и Рила, всъщност е за София!
- купчина изненади с фотоапаратите, включително първото изпитание в полеви условия на моя Canon PowerShot A520 на възраст по-малко от денонощие - та купчина изненади: пълни карти, празни батерии, странно функциониращи светкавици, интересни решения за фокусиране и време на експозиция и какво ли още не... но в крайна сметка има достатъчно снимки, които почти стават за разглеждане :)
- е, в крайна сметка течният шоколад нямаше да е течен, ако не беше направен, за да тече, нали? :P
- така и не разбрах защо в музея на Рилския манастир решиха, че съм чужденец, придружаван от Катерина...
- така и не успях да си промуша фотоапарата между стената и решетките на един от прозорците... а може би това беше за добро!
- "Има два варианта: или полянката е близо до пътя и я избираме, или не е близо до пътя и не я виждаме!"
- един учудващо невъзмутим скакауец, който нямаше нищо против да се приближим на 20-30 сантиметра от него...
- нещо прелита покрай нас и започва да кръжи... "Ух, това пък какво е?" "Паяк?"
- правене на снимки от легнало - не, разплуто от удоволствие върху шалтетата - положение: лесно, удобно, приятно, и дори от време на време се получава някоя смислена снимка :)
- полянка... слънце... домашно приготвен кекс... шоколадови бонбони... почивка... не-мислене за нищо... не-грижи за нищо... няколко часа така, и накрая това не-мислене води до съвършено безсмислени действия, единственият резултат от които е заливане от истеричен смях и пълна неспособност да обясним какво всъщност е толкова смешно на тези, които не са го видели... е, добре де, не се и опитахме! :P

Незабравим ден... незабравими хора... незабравими преживявания... а ако сте имали търпение да прочетете всичко това, наградата ви са малко снимки, макар и неподбрани, необработени, сурови, просто така. За повече можете да погледнете връзките в блога на Йовко. Беше един прекрасен ден!