Кратки проблясъци на безумие

Смях и спокойствие по Витоша

Ухаааа... аз докато се наканя да напиша нещо за неделя, то ще вземе да дойде следващата - та така :)

След разходката до Рилския манастир (макар и преди две седмици, все още ми се струва, като че ли е било ей-сега, вчера-днес, най-много онзи ден) бяхме твърдо решени да продължим с бягствата от София, поне през уикендите. Хриси се справи много добре - успя да забегне чак до Габрово, и все още не мож я мръдне човек оттам :) Е, въпрос на време е май :P

Пред останалите стоеше въпросът какво ще правим следващата събота/неделя. Вариантите всъщност не бяха толкова много, основно защото не сварихме да се организираме навреме за някоя по-сериозна разходка, включваща тръгване от София с кола, влак, автобус или нещо такова, та в крайна сметка с Ники, Катерина и Лина решихме, че ще повторим мррзелуването на полянка, но този път малко по-близко - на Витоша. В четвъртък, петък и събота се опитахме да заразим и още няколко души с идеята, и някои от тях като че ли дори показаха желание - след събирането за Николай Баровски в петък и концерта на Тортила Флет в събота бяхме останали с впечатление, че ще бъдем поне 8-9 души. В крайна сметка обаче в неделя, малко преди обяд, в центъра на Драгалевци се събрахме като че ли петима (я да видим... до толкова мога ли да броя... мда, на петима прилича) - Катерина, Лина, Ники, Спас и аз :)

И тогава се започна една... Навремето някой беше писал нещо и го беше озаглавил "Комедия от грешки" - а, нц, ще ме извиняваш, приятелю, но такова нещо не си можел и да сънуваш! :) То не беше не съвсем правилно преценено време, не съвсем правилно преценен товар, не съвсем правилно преценени хранителни запаси, не съвсем правилно премислени и извършени покупки на място (не, не в планината, още в Драгалевци), не съвсем правилно разчетено още време, екстраполации на информация от минали години върху сегашната, с които всички изразихме съгласие и изобщо не си направихме труда да проверим, не съвсем правилно преценен избор на табели, които да следваме (да, крайната точка като че ли беше същата, но ние не отивахме там... а точно пък това как звучи, изобщо не искам и да си помислям), не съвсем правилно преценен терен за фризби, не съвсем правилно преценени размери на бодлите в храстите, не съвсем идеални снимки - поне от мен - и всъщност прекрасни снимки от Лина, от Катерина и от Ники, не съвсем правилно преценен път за връщане (никой не разбра точно *как* слязохме толкова бързо до Драгалевския манастир, а нататък беше ясно)... абе сигурно, ако се замислим, можем петимата да изброим три или четири неща, които са били както трябва - и сигурно ще се окаже, че точно тези три или четири неща са развалили смеха и лудото удоволствие в един или друг момент :)

Мдааа... единственото, което мога да кажа, е "искам ощееееее! Искам пак!" :) Със същите хора, с хора, които тогава не бяха там... ама ще правим пак такива разходки с изхвърляне на всякакви мисли за всичко и просто наслаждаване на момента. И цитатче от едно любимо сборниче с поемки:

If people were cats,
   everyone would take a lot more pleasure
in just being here.

Ето това ми харесва най-много в тези забягвания - и ще ги правим пак! :)