Кратки проблясъци на безумие

И отново в Рилския манастир

С Катерина и Хриси много отдавна планирахме някакво бягство от София, пък макар и само за един ден, но нещо все се случваше... Преди известно време Хриси дори опита да въвлече Йовко в конспирацията, и той като че ли не пририта много силно срещу тази идея.

Е, стига толкоз предистория - пък и вероятно от блога на Йовко вече знаете за какво става дума - тази събота се надигнахме по никое време (беше весело наистина, обикновено и през седмицата нямам навика да ставам в 6:20 :), събрахме се нейде из Студентски град, и съвсем, съвсем успешно избягахме към Рилския манастир и околностите му, пък макар и само за един ден! Аз не бях излизал от София от повече от два месеца и вече започваше да ми личи; Катерина май дори и по-отдавна... Тази разходка, тази почивка, това разпускане беше нужно на всички ни - и се получи прекрасно, незабравимо, почти идеално :)

(ако четете това на главната страница, изберете 'още от...' за... за... за още :)

Още по пътя към Студентски град си мислех дали пък наистина беше подходящо сутринта да се събудя със звучаща в главата ми "Моя цыганская" на Висоцки:

Где-то кони пляшут в такт,
Нехотя и плавно.
Вдоль дороги все не так,
А в конце - подавно.
И не церковь, и не кабак -
Ничего не свято!
Нет, ребята, все не так,
Все не так, ребята!

Е, прав съм бил - не беше съвсем пододящо :) Въпреки някои от изненадите, които денят ни поднесе, и черквата, и ресторантът бяха всичко, което очаквах от тях (всъщност аз май бях ходил там най-скоро, а някои от другите не бяха ходили изобщо); по пътя беше весело; в края на пътя имаше черква, ресторант и полянка, и всичко беше точно така, както трябваше да бъде!

Съвсем накратко ще спомена някои от изненадите, които направиха целия ден само още по-забавен:
- "XXL" в Студентски град има работно време от 7 сутринта, но нито в 7:30, нито към 8 и нещо беше отворил, та имахме случай да се отдадем на търсене на работещо кафене в Студентски град в 7:30 сутринта :)
- в Лесотехническия имало кандидатстудентски изпит, заради който разписанието на 280 беше леко нарушено, та в крайна сметка на Катерина й се наложило да спре собствените си родители на стоп, за да дойде до мястото на срещата; това като че ли не се случва всеки ден :P
- след бърза инвентаризация се оказа, че съвсем, съвсем замалко сме можели да се окажем с 50% повече фотоапарати, отколкото хора; Йовко обаче беше оставил един от своите, така че само аз бях с два, и все пак четирима души отидохме с пет фотоапарата - и всички влязоха в употреба!
- аз се опитах да приспя Йовко, като почти наслуки избрах доста унасяща музика от неговите класьори с дискове, само че той успя, преди съвсем да се унесе, да натисне няколко пъти бутона Next :)
- Перник... изненадваща табела още в началото на града, на която пише 'Дупница'; пропускаме я, аз съм убеден, че в края ще има още една отбивка - вместо нея, в края намираме табелка с надпис 'София', на която решаваме да *не* вярваме, връщаме се обратно до началото, правим един леко странен обратен завой и тръгваме по правилния път - след като решаваме отново да *не* повярваме на още една табела, която казва, че пътят, който в крайна сметка ни доведе до Дупница и Рила, всъщност е за София!
- купчина изненади с фотоапаратите, включително първото изпитание в полеви условия на моя Canon PowerShot A520 на възраст по-малко от денонощие - та купчина изненади: пълни карти, празни батерии, странно функциониращи светкавици, интересни решения за фокусиране и време на експозиция и какво ли още не... но в крайна сметка има достатъчно снимки, които почти стават за разглеждане :)
- е, в крайна сметка течният шоколад нямаше да е течен, ако не беше направен, за да тече, нали? :P
- така и не разбрах защо в музея на Рилския манастир решиха, че съм чужденец, придружаван от Катерина...
- така и не успях да си промуша фотоапарата между стената и решетките на един от прозорците... а може би това беше за добро!
- "Има два варианта: или полянката е близо до пътя и я избираме, или не е близо до пътя и не я виждаме!"
- един учудващо невъзмутим скакауец, който нямаше нищо против да се приближим на 20-30 сантиметра от него...
- нещо прелита покрай нас и започва да кръжи... "Ух, това пък какво е?" "Паяк?"
- правене на снимки от легнало - не, разплуто от удоволствие върху шалтетата - положение: лесно, удобно, приятно, и дори от време на време се получава някоя смислена снимка :)
- полянка... слънце... домашно приготвен кекс... шоколадови бонбони... почивка... не-мислене за нищо... не-грижи за нищо... няколко часа така, и накрая това не-мислене води до съвършено безсмислени действия, единственият резултат от които е заливане от истеричен смях и пълна неспособност да обясним какво всъщност е толкова смешно на тези, които не са го видели... е, добре де, не се и опитахме! :P

Незабравим ден... незабравими хора... незабравими преживявания... а ако сте имали търпение да прочетете всичко това, наградата ви са малко снимки, макар и неподбрани, необработени, сурови, просто така. За повече можете да погледнете връзките в блога на Йовко. Беше един прекрасен ден!