February 13, 2006
Be yourself…
…no matter what they say!
С това ще запомня вчерашния концерт на Тортила Флет — е, добре де, от определена гледна точка може би трябва да кажа „онзиденшния“… така де, съботния… и какво от това?
Не, не казвам, че това е всичко, с което ще помня Тортила Флет — май съм писал и друг път за техни концерти, писал съм и друг път, че има много неща, с които ще ги помня… просто с това ще запомня точно тазсъботния им концерт.
………
Това май ще бъде поредното такова несвързано писание, макар че този път може и някои хора да намерят някакъв смисъл в някои от нещата, които пиша — е, както се казва, проблемът си е изцяло техен! :P
………
Та така де — събота, version control, една покана, отклонена по общо-взето най-добрите възможни причини, вечеря, състояща се от една голяма бира, купчина време стоене с купчина хора около една кола и чудене какво *точно* ще правим нататък, после музика…
………
Мррррзеливо събуждане в неделя… Солнце? Солнце есть! Театр? Театр есть! Планове за деня? Ъъъъъъъ, това няма ли да го правим в движение?!
………
Един час кафе? *Един* час кафе?! Един час *кафе*?! :PPP
Моооооооооже! :)
………
А, говорете си, говорете си, не ми пречите — аз си хапвам — и си пийвам щоколадовата вишновка… като решихте, че не ви се мърда надругаде, страдайте! :P
Но все пак без вас нямаше да е същото.
………
Тиха и спокойна вечеря в компанията на Ричард Бах. Да, „Небето винаги е там“… и има няколко неща, няколко пасажа, няколко параграфа, няколко цели разказа, които се чудя дали не могат да бъдат преработени с малко по-различна насоченост, не непременно свързана с летене — или поне не непременно с *този* вид летене…
………
ААААААААААААААААА!
„It's a wonderful, wonderful life…“
Даааааа, това май вече съм ви го пял — но това не го прави по-малко вярно! А когато го изпеят пък други хора… когато зад микрофона (какво „зад“, той си разнася микрофона из цялата сцена!) е Крис… когато китарата я държи Гошето… когато баса го мачка Евгени… когато барабаните биват малтретирани от Тошо… тази песен звучи по съвършено различен начин!
………
„Просто замълчи, човече, просто замълчи!
Нямаш ли какво да кажеш, просто замълчи!“
………
(от публиката:)
„Jaaaaaaames! You're my heeero!“
(от сцената:)
„Джееееееймс! Вииииждам тееее!“
(от сцената:)
*ТУП!*
(от публиката и сцената — силни, неспирни, спонтанни (така де, този път наистина!) аплодисменти)
………
„You gotta fight
For your right
To paaaaaaaaaaarty!“
Дали да кажа „мрррразя съвпадения!“… дали да се позова на Луис Керъл и Робърт Хайнлайн и да кажа „What I tell you three times is true“ и да приема някои неща не като съвпадения, а като съдба… казва ли ти някой, пък и смее ли човек да пита?
………
И все пак да се върна на темата от началото — „Be yourself no matter what they say“ — да, нЕкои хора може и да забележат, че това е малко или повече свързано с едно посвещение на една книга, подарена за един рожден ден… не знам дали е съвпадение или не, но когато чух песента (не че не я бях слушал и преди), се сетих и за книгата (не че не се бях сещал и преди… напоследък горе-долу по три пъти дневно)… Не, тези разсъждения не водят наникъде — или поне никого от вас не биха завели никъде — не казах ли още в самото начало, че са несвързани? :)
………
На колко различни хора трябва да благодаря за тези два почивни дни?… Почивни дни?! Ха! :)
А, и ако браузърите ви — или wetware-ът ви — имат детектори за PUI (Posting Under the Influence)… мммм, извинявайте, да, сигурно съм ги задействал няколко пъти, но не мога да ви обещая, че няма да се повтори! :P
Но… това не прави нищо от написаното по-малко вярно, поне за мен. Благодаря ви — на всички, за всичко, пък ще има и още :)
