Кратки проблясъци на безумие

Музика… или текстове… или мисли… или нещо съвсем друго…

Тази Коледа определено е най-странната, които съм имал някога. След Бъдни вечер и коледна нощ, прекарани по съвсем невероятен начин вкъщи, със сестра ми, майка ми и баща ми, спах — хм, замалко да кажа, че съм спал цял ден, но всъщност повече от 4-5 часа едва ли ми се събират като сън. После… после, на първия ден на Коледа, с Лили, Флаш и Бобсън отидохме във Fans на концерт на Тортила Флет — и така както очаквах да сме едва ли не сами или може би половината от публиката, така изведнъж попаднахме на най-голямата тълпа хора, която някога сме виждали във Fans! Дали беше заради това, за което Бобсън се сети — че сега учениците са във ваканция; дали беше защото утре (днес?) е неработен ден и хората са решили да видят какво става във Fans; дали има някакви други причини, не знам, но беше интересно — и в определен смисъл и забавно, като изключим един-два момента, каквито така или иначе си има всеки път :)

А Лили ще я заведем пак да ги чуе, някой друг път, когато няма толкова много хора и когато озвучаването и хармониите са си наред… например на 14 януари, когато поне самите Тортила Флет казват, че ще свирят пак :) Но… 14 януари е прекалено далеч за някакви твърди планове, ама ще видим :)

…аз не съм от този свят…

Може би това не е най-представителният цитат от “Вчерашния дъжд”, но е един от моментите в песента, който винаги ме хвърля в разни мисли, разни съмнения, разни чудения, разни почти-кантовски, почти-солипсистки, почти-мрачни, почти-весели-в-стил-а-какво-пък-ако-вземе-да-се-окаже-вярно размишления.

Like the coldest winter chill
Heaven beside you — hell within…

Точно сега хич не ми е до тази песен… по принцип на никого никога не би трябвало да му е до тази песен, но като че ли от време на време се случва човек да се чувства така — и в такива моменти една от най-добрите терапии е… ами, някоя друга песен :)

Ах, не е ли чудно, че обичам мед?
Бръм, бръм, бръм…

Това — и остатъка от песента — няма нужда от коментар :) Или я знаете, или не… или я харесвате, или не… или я разбирате, или не… каквото и да напиша, няма да ви накара да я харесвате или разбирате повече или по-малко или по друг начин, по-близък или по-далечен или изобщо нямащ нищо общо с начина, по който си я знам, харесвам и разбирам аз :)

Good friends we've had, oh, good friends we've lost
Along the way
In this bright future, you can't forget your past
So dry your tears I say…
…
Everything is gonna be alright so,
No, woman, no cry…

Това е една от песните, с които винаги ще ги помня (е, може би ще помня и Боб Марли, но и Тортила Флет :); една от песните, на които не мога да се наслушам; една от песните, която винаги изправя цялата публика на крака — и има защо…

All of my life where have you been?
I wonder if I'll ever see you again…

Това пък не знам защо го пиша… може би просто защото, когато го чух днес (не че не съм го чувал и преди), ме докосна — докосна ме по начин, за който все още не съм сигурен, че разбирам; хвърли ме за пореден път във водовъртеж от мисли, които все още не съм сигурен, че разбирам; докара отново на лицето ми онази странна усмивка, от която хората, кой знае защо, още не са се научили да бягат, макар че защо я докара, все още не съм сигурен, че разбирам; и затова няма да казвам нищо повече, нито за тази песен, нито за някоя от всички други, които Тортила Флет изпяха днес, нито за изненадващия (поне за мен) бонус-сет от акустични кавърчета на Елвис, Extreme и Whitesnake, с които усмихнаха по-голямата част от публиката насред един от сетовете, нито за коледното им настроение, проявило се по поне два съвсем различни начина… просто ще си запазя тази странна усмивка на лицето и ще се отпусна на крилете — или може би в ръцете под официалната пелерина — на Морфей и ще му се доверя напълно за това в коя страна от неговото кралство ще ме отведе днес, с кого ще ме срещне там, кого ще ми позволи да намеря, и колко от това, което ми е подготвил, ще ми позволи да отнеса със себе си, когато се появя пак в това, което сме свикнали да наричаме истински свят… пък ако ми е подготвил среща с Дагон, Ктулу или Азатот, е, какво пък, значи така е трябвало :)