Кратки проблясъци на безумие

И в празничната нощ…

И в тази вечер и нощ, която може би е също толкова вълшебна, колкото всяка друга, а може би е мъничко повече (или може би е мъничко по-вълшебна, защото достатъчно хора смятат, че е по-вълшебна) — поне в тази вечер и нощ да си, ако не щастлив, то поне в покой със себе си и света… и да сънуваш, и да мечтаеш, без да се плашиш от мечтите, без да се страхуваш от прекалено смели и “невъзможни” мечти и желания — тези, които са чели “A Dream of a Thousand Cats”, може би ще знаят какво имам предвид :) Дори и никой друг да не споделя точно твоите мечти — а и в това не би могъл да си сигурен, нали? :) — дори и тогава може би твоите мечти са една частица, едно парче от мозайка, един щрих от нещо по-голямо, нещо, за което много души мечтаят, дори и без да знаят една за друга… и ако тези души не се плашат да мечтаят в тази уж вълшебна нощ, може би точно това може да я направи по-вълшебна от другите — мечтай и ти! :)