Кратки проблясъци на безумие

Learning to walk

Така се чувствам на моменти — все едно наново се уча да ходя, от самото начало. Не “ще поставя този крак пред другия и ще прехвърля тежестта си на него”; понякога доста по-основни неща — “ще държа този крак така и ще се опитам да пазя равнове… равно… опа… добре, а сега да опитаме пак…”.

Едно от първите неща, които ми хрумнаха, когато ми изкристализира идеята за това, че все едно наново се уча да ходя, бе бляснала асоциация с Pink Floyd и “Learning to Fly” — но това още е далеч — в никакъв случай не невъзможно далеч, дори не непостижимо далеч, просто… все още далеч. Aerosmith пък твърдят, че трябвало първо да се науча да пълзя, преди да се уча да ходя, но, по типично мой си маниер, “смело и смахнато”, смятам този етап да го попропусна :)

Просто наново се уча да ходя; избрал съм пътя, избрал съм посоката, спътниците постепенно се събират, подхвърляме си нови идеи за пътища и посоки, и от време на време някой приема някоя идейка… и всеки започва да учи другия да ходи, или застава отстрани и гледа с окуражителна усмивка как се учи сам.