Кратки проблясъци на безумие

И все пак е слънчев! :)

Да… днес вече споменах на Катерина, че още не мога да си сваля усмивката от лицето след нейния рожден ден вчера. И не беше само този рожден ден, и не беше само всичко, което се случи този ден / следобяд / вечер / нощ — нещо напоследък почти всеки ден си е един такъв слънчев и весел, и не се очертава това да спре :)

Та… поздравче с една старичка песничка, която май вече съм споменавал, но това не пречи да си я припомним :) Слънчев ден! Усмивка! Освежително хладно време! Усмивка! Весели хора! Усмивка! Танцуващи хора! Усмивка! Пък когато слънцето се скрие… ослепителна тъмнина — и защо не пак усмивка! Музика в нощта — и пак усмивка!

Уф… добре де, стига съм ви губил времето със собствените си откачени мисли и усещания :) И без това ми е време да ходя да лъжа студенти :P