Кратки проблясъци на безумие

...и лед

И след огъня - лед.

Или не, не знам дали точно лед е най-подходящо. Макар че защо не - лед, тихи кристали, безмълвие, усмивка, празен поглед, спокойствие, празен мозък, сатори...

(ако четете това на главната страница, сега е моментът да видите какво се крие зад "Още от...")

Може би започна още в неделята - да, определено започна още в неделята, но не знам кога - дали в Иван Вазов, дали в О! Шипка, дали в Дървеното, дали край езерцето с лилиите... но край езерцето вече наистина бях преминал от бурния порой емоции към бавното, даже мудно, дори съвсем неподвижно наблюдаване, съзерцание, откриване за възприятия, но такива, които да дойдат сами.

После - работен ден. След работа - разходка по слънцето, глътка ром в беседка в парка в приятна компания, мимолетно видение в жълто, още една разходка - този път сам, но отново не самотен, прибиране вкъщи в невъзможно за мен време, неочаквано вдъхновение в маршрутката, възхищение и преклонение пред играта на Роже Федерер, поезия по ICQ, ромон и лудост на лятна буря, "спряха ни вода..." опааа, тока де... изтягане на леглото в тишина и мрак, дълъг телефонен разговор без никакви външни дразнители освен успокояващия вой на бурята и редките проблясъци на светкавиците... унасяне с мечти за Fiddler's Green, сега още по-реални, след като кажи-речи всеки ден ги изживявам в един или друг парк...

После - работен ден. Преди работа - взимам лист хартия и записвам нещо, което ми се върти из главата още от прибирането с маршрутката предната вечер. В работно време - окончателно утепване на две задачи, които ми висяха от месеци, опит да не се задуша от смях, като слушам борбите на петима души с една безнадеждно неработеща машина (нищо лично, знам, че беше трудно, просто разговорът ви беше убийствен!), изпращам записаното нещо, давам разрешение за разпространение (разбира се!), започвам сериозно да обмислям да си създам нова секцийка в блога... След работа - неочаквано телефонно обаждане, пращам Хриси за зелен хайвер, пресичам половината Борисова градина, докато си пея на висок глас Now I'm sittin' here, sippin' at my ice-cold beer, lazyin' on a sunny afternoon, случайно минавам покрай иглата-обелиск-кула над езерцето с лилиите, откривам Пейо там, въпреки че бях тръгнал да го търся в другия край на парка, успявам навреме да отзова експедицията за зелен хайвер на Хриси и да й обясня къде сме всъщност... и оттам нататък - нещо, което не бях правил от много, много месеци - изкатервам се до Пейо на гранитния постамент на иглата, лягаме върху топлите камъци, зарейваме поглед към другия край на надлъжната алея, че и отвъд, и... спираме всякакви разговори, загърбваме всякакви разсъждения, отместваме настрана всякакви мисли, лежим и гледаме. И както съвсем наскоро ми каза друг човек, "не бъркай нирвана със сатори!" Е, в този случай не можеше да се сбърка.

И пак дежа вю - биричка с Хриси в Дървеното... докато не усетих, че след десет минути ще заспя на масата.

После - работен ден, изненада от това колко много хора всъщност си спомнят и малкото ми име :) Или, както се изрази вечерта Елен, прякора ми :P Преди работа - начало на деня, за което не съм можел и да си мечтая - със SMS, изпратен минути след като съм си легнал, но се получи по-добре, че го получих за добро утро... След работа - Кривото, ИББ, измъкване на кралицата от самоналоженото й заточение в нейната кула, разговори, стрелкащи се във всякакви вероятни и невероятни посоки, някои разговори - по-дълги от други, после поредното доказателство, че при моите пътувания с таксита топологията на София се изкривява безнадеждно ("През Студентски град за Драгалевци... ама за по-пряко, за Студентски град ще минем през Стрелбище!"), и поредното отвисяване вкъщи online до сутринта - но този път изненадах птичките и заспах, преди те да запеят. Определено ще запомня *този* Петровден :)

После - работен ден. След работа (макар и все още на територията й) - World Targets in Megadeaths. После... после... после реших, че е крайно време да излея огъня и леда... пък тя каква стана! :) И, както съм казвал и преди, една Ерис знае какво ще ми донесе остатъкът от нощта!