Кратки проблясъци на безумие

Никакви шепоти — чиста лудост! :)

Мдаааа… Не че се опитвам да отделя *едно* от събитията от последните месеци (то всеки ден се случва поне по едно, което принципно би си заслужавало да бъде споменато, ама…), но това вече почти докара лудомера ми до препълване :) Дрю го нарече алкохолен делириум, Васил се опитва да опише точка по точка и губи цяла година… а се оказа, че цялата случка си имала и още една, неподозирана страна :)

Малко лирично отклонение за хората, които не са толкова откАчени — или поне не в същите посоки като мен :P В купчина операционни системи си има команда du — disk usage, която показва върху колко място на диска са се разплули разни файлове и директории. Та значи:

$ du '01 lina-bday - lina 20070317'/img
682450  01 lina-bday - lina 20070317/img
$

Дотук всичко изглежда наред — първата колона е заетото място в килобайти, всичко оттам нататък е път към директория. Е да де, ама du си има и опцийка -h за човекоразбирам вид на резилтата… и тогава… и тогава… май по-добре да оставя числата да говорят сами:

$ du -h '01 lina-bday - lina 20070317'/img
666M    01 lina-bday - lina 20070317/img
$

И това е всичко, което имам да кажа за тази весела съботна вечер! :) Никакви шепоти — лудост в чист вид, или поне дотолкова чист, колкото може да бъде получен при не-съвсем-лабораторни условия — а всъщност лудостта е едно от малкото неща, които в лабораторни условия не виреят толкова добре, колкото по широкия свят :)

„Sein Herz ist klar…“

Преди известно време — май стана доста време… май стана вече месец… май от доста време все се каня да го напиша това и се чудя точно как да го формулирам… Е, както и да е…

От кажи-речи година не бях ходил на опера, а и от повече от година насам исках да гледам „Вълшебната флейта“ — всъщност откак тя се появи на афиша с премиерите още в началото на миналия сезон. Е, понякога Съдбата обича да поднася изненади — и така, точно преди месец Лили ме заведе на опера, да видим и да чуем Диана, с която се бяха намерили на турнето из Европа — Диана в ролята (или може би „в роклята“? мнеее, всъщност не толкова роклята, колкото прическата и короната…) на Кралицата на нощта във „Вълшебната флейта“ :)

С много неща ще запомня онази вечер, в която се оказах на една маса с десетина души, всичките студенти (е, добре де, Смила още не е), но никой информатик, всичките музиканти — но май в последните месеци съвсем не са толкова малко вечерите, които ще запомня с много неща… С много неща ще запомня и самата постановка, пеенето на Диана, на Николай Моцов и Надя Колева, импровизациите на Емил Угринов, танците на Сара-Нора Кръстева… Но имашe една фраза, която просто си намери удобно местенце между мислите ми, сгуши се там и така и няма намерение да си тръгне; една фраза, която чаках от декември, без да знам, че я чакам; една кратка, простичка фраза — „Sein Herz ist klar“.

Да, сърцето ми е чисто — и ясно — и открито — и спокойно… и така животът е много по-лесен :) Не, животът изобщо не е по-малко бурен, непредсказуем, объркан, ненормален, отколкото в последните година-две… просто светът като че ли е малко по-светъл.

И… май на някои от вас съм го казвал в последните два-три месеца, на други още не съм, макар че може и да са го забелязали, на трети пък все се надявам, че все още не е прекалено късно да го кажа — за пореден път да кажа едно огромно „благодаря!“, но този път малко по-различно — благодаря, че ме изчакахте!… Ако някой чете това и всъщност не се досеща за какво говоря, е, така е още по-добре и нека така да си остане; но тези, които знаят, тези, които са се чудили кога и дали изобщо и има ли смисъл да чакат и да се надяват — да, върнах се… е, може би малко по-различен, и май се оказа, че по обратния път съм попаднал и на още невинни жертви, които да увличам в откачените си хрумвания, но все пак — върнах се. А ето и поредната изненада от Съдбата — дори когато започнах преди малко да пиша тези редове, нямах представа, че преди да ги завърша, ще съм стигнал и до още един от любимите си цитати от „Дюн“ — а така и не я прочетох на български, и този цитат, този девиз си живее в душата ми в английския оригинал — „Here I am; here I remain!“

Звездни лъчи

Звездите ме гледат
в среднощния мрак.
Звездите ме гледат —
протягам ръка
и тихо докосвам
лъчите им аз,
и тихо целувам
тез струни без глас,
и моля ги — нека
до теб долети
таз тиха целувка
връз звездни лъчи!