OpenFest 2006 - Сподели свободата!

March 20, 2007

„Sein Herz ist klar…“

Преди известно време — май стана доста време… май стана вече месец… май от доста време все се каня да го напиша това и се чудя точно как да го формулирам… Е, както и да е…

От кажи-речи година не бях ходил на опера, а и от повече от година насам исках да гледам „Вълшебната флейта“ — всъщност откак тя се появи на афиша с премиерите още в началото на миналия сезон. Е, понякога Съдбата обича да поднася изненади — и така, точно преди месец Лили ме заведе на опера, да видим и да чуем Диана, с която се бяха намерили на турнето из Европа — Диана в ролята (или може би „в роклята“? мнеее, всъщност не толкова роклята, колкото прическата и короната…) на Кралицата на нощта във „Вълшебната флейта“ :)

С много неща ще запомня онази вечер, в която се оказах на една маса с десетина души, всичките студенти (е, добре де, Смила още не е), но никой информатик, всичките музиканти — но май в последните месеци съвсем не са толкова малко вечерите, които ще запомня с много неща… С много неща ще запомня и самата постановка, пеенето на Диана, на Николай Моцов и Надя Колева, импровизациите на Емил Угринов, танците на Сара-Нора Кръстева… Но имашe една фраза, която просто си намери удобно местенце между мислите ми, сгуши се там и така и няма намерение да си тръгне; една фраза, която чаках от декември, без да знам, че я чакам; една кратка, простичка фраза — „Sein Herz ist klar“.

Да, сърцето ми е чисто — и ясно — и открито — и спокойно… и така животът е много по-лесен :) Не, животът изобщо не е по-малко бурен, непредсказуем, объркан, ненормален, отколкото в последните година-две… просто светът като че ли е малко по-светъл.

И… май на някои от вас съм го казвал в последните два-три месеца, на други още не съм, макар че може и да са го забелязали, на трети пък все се надявам, че все още не е прекалено късно да го кажа — за пореден път да кажа едно огромно „благодаря!“, но този път малко по-различно — благодаря, че ме изчакахте!… Ако някой чете това и всъщност не се досеща за какво говоря, е, така е още по-добре и нека така да си остане; но тези, които знаят, тези, които са се чудили кога и дали изобщо и има ли смисъл да чакат и да се надяват — да, върнах се… е, може би малко по-различен, и май се оказа, че по обратния път съм попаднал и на още невинни жертви, които да увличам в откачените си хрумвания, но все пак — върнах се. А ето и поредната изненада от Съдбата — дори когато започнах преди малко да пиша тези редове, нямах представа, че преди да ги завърша, ще съм стигнал и до още един от любимите си цитати от „Дюн“ — а така и не я прочетох на български, и този цитат, този девиз си живее в душата ми в английския оригинал — „Here I am; here I remain!“

Публикувано от roam в March 20, 2007 02:24 AM
Коментари

“And then the chaplain said. "You have two chioices, my young friend. Either be the wall or the head that is trying to break it. But never forget that by choosing one of the options you loose the possibility of taking the other.”
A. Bright “Memories of a madman”

Усмивка.

Публикуван от: Асен в March 20, 2007 09:05 AM
Trackback за този запис:
Списък от уеб-логовете, които споменават '„Sein Herz ist klar…“'
Публикувай коментар









Да запомня ли името и адреса?