Кратки проблясъци на безумие

„Sein Herz ist klar…“

Преди известно време — май стана доста време… май стана вече месец… май от доста време все се каня да го напиша това и се чудя точно как да го формулирам… Е, както и да е…

От кажи-речи година не бях ходил на опера, а и от повече от година насам исках да гледам „Вълшебната флейта“ — всъщност откак тя се появи на афиша с премиерите още в началото на миналия сезон. Е, понякога Съдбата обича да поднася изненади — и така, точно преди месец Лили ме заведе на опера, да видим и да чуем Диана, с която се бяха намерили на турнето из Европа — Диана в ролята (или може би „в роклята“? мнеее, всъщност не толкова роклята, колкото прическата и короната…) на Кралицата на нощта във „Вълшебната флейта“ :)

С много неща ще запомня онази вечер, в която се оказах на една маса с десетина души, всичките студенти (е, добре де, Смила още не е), но никой информатик, всичките музиканти — но май в последните месеци съвсем не са толкова малко вечерите, които ще запомня с много неща… С много неща ще запомня и самата постановка, пеенето на Диана, на Николай Моцов и Надя Колева, импровизациите на Емил Угринов, танците на Сара-Нора Кръстева… Но имашe една фраза, която просто си намери удобно местенце между мислите ми, сгуши се там и така и няма намерение да си тръгне; една фраза, която чаках от декември, без да знам, че я чакам; една кратка, простичка фраза — „Sein Herz ist klar“.

Да, сърцето ми е чисто — и ясно — и открито — и спокойно… и така животът е много по-лесен :) Не, животът изобщо не е по-малко бурен, непредсказуем, объркан, ненормален, отколкото в последните година-две… просто светът като че ли е малко по-светъл.

И… май на някои от вас съм го казвал в последните два-три месеца, на други още не съм, макар че може и да са го забелязали, на трети пък все се надявам, че все още не е прекалено късно да го кажа — за пореден път да кажа едно огромно „благодаря!“, но този път малко по-различно — благодаря, че ме изчакахте!… Ако някой чете това и всъщност не се досеща за какво говоря, е, така е още по-добре и нека така да си остане; но тези, които знаят, тези, които са се чудили кога и дали изобщо и има ли смисъл да чакат и да се надяват — да, върнах се… е, може би малко по-различен, и май се оказа, че по обратния път съм попаднал и на още невинни жертви, които да увличам в откачените си хрумвания, но все пак — върнах се. А ето и поредната изненада от Съдбата — дори когато започнах преди малко да пиша тези редове, нямах представа, че преди да ги завърша, ще съм стигнал и до още един от любимите си цитати от „Дюн“ — а така и не я прочетох на български, и този цитат, този девиз си живее в душата ми в английския оригинал — „Here I am; here I remain!“