April 27, 2007
И пак пое…
Три месеца тя сгряваше сърца ни
с тоз весел смях във нежните очи
и пак пое по пътища незнайни,
да пръска радост в чуждите земи.
Сиянието северно привлече
душата й и арфата в едно.
Фиордите я мамят с ек далечен —
с усмивка тръгва тя по пътя нов.
Коментари
Trackback за този запис:
Списък от уеб-логовете, които споменават 'И пак пое…'
Публикувай коментар
