July 20, 2007
За здравия разум и лудостта
Вчерашната вечер (вечер?! беше три и половина сутринта!) завърши забавно — или може би „забавно“ не е най-точната дума; поне за мен си имаше момент на поне малко, но все пак откровение, проблясък, осъзнаване… Току-що бях спрял колата пред блока на Асен, за да го оставя да се прибере, за да падне в леглото, а аз да се опитам да се държа достатъчно буден, за да се прибера и да си падна в моето, преди да е станало пет часа. Секунди преди да слезе от колата, той спомена нещо, което предизвика моя реакция порода „Не, сега ще си легнеш, няма да излизаш online!“… последвана от следния разговор:
Аз (леко заспал, леко учуден, леко самоосъзнат, леко гузен): Ъх… а кога всъщност се стигна дотам аз да се опитвам да ти диктувам какво да правиш с твоя личен живот в твоето лично свободно време?!
Асен (леко заспал, отварящ вратата на колата, съвсем сериозен): Когато разбра, че мнението ти е важно за мен — и че от време на време играеш ролята на гласа на разума спрямо мен, както и аз спрямо теб…
Аз (все така леко заспал, силно учуден): Ъ?!…
Асен (все така леко заспал, излизащ от колата, все така съвсем сериозен): …е, освен в случаите, когато и двамата сме съвсем луди де!
………
Оттогава насам се чудя на кое би трябвало да се чудя повече: на това, че отношенията ми с него наистина са точно такива, или на това, че съм в такива отношения с още само трима души, или на това, че изобщо има хора, с които съм в такива отношения?…
А сигурно бих могъл да завърша това писание с нещо шеговито като „Нормалните не оцеляват!“ — но няма… бих могъл да го завърша и с нещо като „…във Дявола и в Бога да сторя аз за теб каквото мога!“ — но и така няма… Май ще го завърша малко по-простичко:
Благодаря!
И… винаги ще има светлина!
Публикувано от roam в July 20, 2007 07:24 PMБих се осмелила да ти предложа завършек, без да се налагам над личното ти пространство ;), а именно:
"Какво са виновни лудите, че на нормалните им е скучно?!" ;) ;) ;)
