Кратки проблясъци на безумие

Едно лице :)

Тази вечер ми се случи — или пък на Милена й се случи — или може би на нас ни се случи — нещо странно, но по един забавен и мил начин приятно :)

След като вечеряхме с един общ приятел, тримата отидохме във Fun City да видим дали тази вечер ще си харесаме air хокея или симулатора на сърф или DDR-машината или какво ли още не. Около час след като сме отишли, както си вървим двамата по алейката между масите, към нас се приближават двама младежи и с притеснени, но весели усмивки протягат нещо и питат Милена „Извинявам се много, но това Вие ли сте?“…
………
…и в следващия момент осъзнавам, че това, което протягат, е моят мобилен телефон, на чийто екран от три месеца насам седи нейна снимка :)

Благодарихме им през смях, взех си телефона, отбелязах си наум, че явно и при air-хокея важи правилото от Dance Dance Revolution („телефон, фотоапарат, портфейл — на масата до машината, НЕ на кръста!“) и си продължихме лудориите из Fun City, но вече с един красив спомен повече :)