Кратки проблясъци на безумие

Пламъкът

Светлина — игриво струяща от очите ти. Топлина — нежно извираща от сърцето ти. Пламък — тихо подскачащ в душата ти.

Светлина — игриво блещукаща край свещта. Топлина — нежно унасяща ни в сън. Пламък — тихо подскачащ край нас.

Хубаво е, че спя леко. Хубаво е, че държа бутилка вода наблизо. Хубаво е, че ти не се събуди на секундата и че не осъзна какво всъщност става, не успя да се стреснеш през тези няколко секунди — а после вече всичко беше наред. Хубаво е, че срещата ни с Пламъка бе толкова кратка и безболезнена — а друг път ще гледам да не го предизвиквам толкова открито. Хубаво е, че ти бе до мен.

Хубаво е, че нийде по света няма вода, която да може да изгаси пламъка, подскачащ в душите ни :)