Кратки проблясъци на безумие

Змейова битка

Това е нещо, което вероятно не си струва да четете… Няма почти нищо общо с идеята, с която преди вече повече от три седмици реших да напиша нещо — и междувременно се случи още какво ли не и това, което исках да напиша, се превърна в продължение на нещо, което се появи съвсем, съвсем неочаквано… :) Както и да е, това тук е само откъс — само откъс от цялата „Змейова битка“.

— Мъглата! Мъглата се приближава!

Златокрилият се обърна с усмивка и опашката му трепна.

— Нали ви казах, че пак в мъглата ще се скрият? Всеки път така правят — и всеки път мислят, че ще ни уплашат, зер не виждаме колко са.

— Ама, Златокрили, ние наистина не виждаме! — погледна го с учудване змеят, който пръв бе видял мъглата, и бронзовите му криле се присвиха.

— А има ли значение? — сви рамене златистият. — Мигар те е страх от тях? Ще ги надвием, както и друг път сме ги надвивали — ще ги пратим обратно в мъглата, от която ще изпълзят, нека с подвити опашки се връщат на Долната земя!

— Хм, миналия път при Студен извор май твоята опашка беше подвита — погледна ги изкосо третият съгледвач и сребристите му люспи като че ли пробляснаха насмешливо.

— А, Студен извор! Чист късмет имаха тогава — чист късмет! — отвърна му водачът им. — А и онзи вещер… ако не беше той да ни замае главите с огньовете си, че да не видим всъщност колко са хилави… Както и да е, време е да отида да ги поздравя, а вие си знаете работата нататък!

С тези думи змеят се изпъна, плясна с криле и се издигна над дърветата. За всеки случай направи една обиколка над горичката, където останаха другарите му, а после се изви към полето, прелетя над рекичката и се плъзна над ливадите към уговореното място за среща. Дългите златни криле, които му бяха дали името, се къпеха в лъчите на залязващото слънце, снажното му тяло и гъвкавата опашка се виеха плавно при всеки размах, а в леко разтворената му уста, редовете остри зъби и пламъчетата в очите му се смесваха очакване на забавлението от битката и трезво осмисляне на всичко, което би могло да се обърка този път.

И както вече споменах, това е само началото на „Змейова битка“.