October 10, 2006
„Да, луд съм, не питай!“
Време: една нощ през самотния октомври, малко преди полунощ.
Място: неясно, противоречиви сведения — слабоосветена стая в квартал Света троица или хълмиста долина нейде призрачно далеч.
Начало на телефонен разговор:
— Ало!
— Здравей! — през отчаяни, напълно безуспешни опити за подтискане на бурния смях.
— Къде си, какво правиш?
— Точно сега ли?… Точно сега седя на един стол с биричка в ръка и гледам много забавни събития около мен.
— А? Какво става около теб?
— Ами… забавни неща — заклет християнин води вампири в бой… върколак избива вълци на килограм… а един дракон, маскиран като червей, се извива из небето край нещо като хеликоптер, ама не съвсем!
Даааааа… Warhammer не прощава… :)
Публикувано от roam в October 10, 2006 08:41 PMIt takes a beer and a heart. :-) I have another beer :-)
Магията е нещо, което не прощава. В момента в който те обгърне изцяло и не пуска.
Е, ако отсрещния магьосник не мискастне де.
http://extelligence.ringlet.net/cgi-bin/mt/mt-tb.cgi/433
