Кратки проблясъци на безумие

Пасивност. Невежество. Сивота. И пламъчета.

Тези дни препрочитам някои основни писания на братя Стругацки. Вчера вечерта, докато се опитвах да прогоня съня с поредното препрочитане на "Трудно е да бъдеш бог", попаднах на страница-две разсъждения, които удариха право в сърцето - и в мозъка - и изобщо навсякъде, където можеха да ударят. Разсъждения, които се отнасят за един измислен свят, за една по-ранна, феодална епоха, за една малко по-безнадеждно изглеждаща тирания, но които се вписаха много, много добре в моите мисли относно една тема, която на мен ми се вижда направо невероятна, немислима - из доста блогове напоследък текат оживени дискусии за предстоящите парламентарни избори и не за това за кого да гласува човек, а за това дали изобщо трябва да гласува!

Съвсем скоро споделих с някого, че въпреки че имам ясни политически схващания, нито мога, нито искам да се занимавам с агитация в каквато и да е форма или размер - не искам дори да казвам на когото и да било за кого аз самият смятам да гласувам, да не говорим за това за кого според мен би трябвало да гласува някой друг. Има обаче едно нещо, свързано с политиката и изборите, което може да ме накара да се ядосам дотолкова, че да започна да говоря по тези въпроси; едно нещо, за което чувствата и убедеността ми са много по-силни, отколкото за която и да е друга свързана с това тема; едно нещо - и това е, че всеки ТРЯБВА да гласува!

Няма да започна да излагам аргументи - достатъчно аргументи за и против бяха изписани из блоговете и коментарите при Пейо, Йовко, Васил, Дончо, Силвина, Алекс, а сигурно и много други. Просто по-надолу, в extended entry-то, ще ви покажа какво прочетох вчера - и по средата на текста изведнъж ме осени, че това не е само политическо, не се отнася само за гласуването, а до голяма степен важи и за едва прохождащите опити за борба на фронта на свободата при софтуера, при компютърните произведения, при произведенията на изкуството изобщо (е, там е силно да се каже, че едва прохожда)... Както и да е, четете нататък и преценявайте сами!

(ако четете това на главната страница, ще трябва да изберете 'Още от...', за да видите текста на братя Стругацки)

Из "Трудно е да бъдеш бог", Аркадий и Борис Стругацки, 1966
Превод на български: Симеон Владимиров, 1979

Двеста хиляди мъже и жени. Двеста хиляди ковачи, оръжейници, месари, галантеристи, златари, домакини, проститутки, монаси, сарафи, войници, скитници, оцелели книжници се въртяха сега в душните, вмирисани на дървеници легла; спяха, любеха се, пресмятаха наум печалбите, плачеха, скърцаха със зъби от злоба или от обида... Двеста хиляди души! За [главния герой] в тях имаше нещо общо. Сигурно това, че всички без изключение още не бяха хора в съвременния смисъл на думата, а полуфабрикати, късове материя, от които само кървавите векове ще изстържат някога истинския горд и свободен човек. Те бяха пасивни, алчни и невероятно, фантастично егоистични. Психологически те почти всички бяха роби - роби на вярата, роби на себеподобните си, роби на дребни страсти, роби на користолюбието. И ако по силата на съдбата някой от тях се родеше или станеше господар, той не знаеше какво да прави със свободата си. Отново бързаше да стане роб - роб на богатството, роб на противоестествените излишества, роб на покварени приятели, роб на робите си. По-голямата част от тях нямаха никаква вина. Те бяха прекалено пасивни и прекалено невежи. Робството им се градеше върху пасивността и невежеството, а пасивността и невежеството непрекъснато раждаха робство. Ако всички бяха еднакви, човек трябваше да скръсти ръце и да изгуби всякаква надежда. Но все пак те бяха хора, носители на искри от разум. И постоянно ту тук, ту там сред техните пластове пламваха и се разгаряха пламъчетата на безкрайно далечното и неизбежно бъдеще. Пламваха въпреки всичко. Въпреки цялата им привидна безполезност. Въпреки гнета. Въпреки че ги гасяха с ботуши. Въпреки че не бяха потребни никому и че всички на тоя свят бяха против тях. Въпреки че в най-добрия случай можеха да разчитат само на едно презрително съжаление...

Те не знаеха, че бъдещето е на тяхна страна, че бъдещето без тях е невъзможно. Не знаеха, че в този свят на страшните призраци от миналото те са единствената реалност на бъдещето, че са фермент, витамин в организма на обществото. Унищожете този витамин и обществото ще загине, ще започне социален скорбут, мускулите ще отслабнат, очите ще изгубят остротата си, зъбите ще изпадат. Нито една държава не може да се развива без наука - ще я унищожат съседите. Без изкуствата и общата култура държавата губи способността си за самокритика, започва да насърчава погрешните тенденции, започва всяка секунда да ражда лицемери и отрепки, да развива у гражданите консумативност и самонадеяност и в края на краищата също така става жертва на по-благоразумни съседи. Можеш колкото си щеш да преследваш книжниците, да забраняваш науката, да унищожаваш изкуството, но рано или късно ще трябва да се сепнеш и със скръцване на зъби да направиш път на всичко, което властолюбивите и невежи така силно мразят. И тези сиви хора, които държат властта, колкото и да презират знанието, не могат да направят нищо против историческата обективност, могат само да я забавят, но не и да я спрат. Те презират знанието и се боят от него, но все пак неизбежно стигат до извода, че трябва да го насърчават, за да се задържат. Рано или късно те трябва да разрешат университетите, научните дружества, да създадат изследователски центрове, обсерватории, лаборатории, да създадат кадри, хора, които мислят и знаят, хора, които се изплъзват от контрола им, хора със съвсем друга психика, със съвсем други потребности, а тези хора не могат да съществуват, още по-малко да функционират в предишната атмосфера на долно користолюбие, на дребни интереси, на тъпо самодоволство и чисто плътски потребности. На тях им е потребна нова атмосфера - атмосфера на всеобщо и всеобхватно знание, пропита с творческо напрежение, потребни са им писатели, художници, композитори и сивите хора, които държат властта, се принуждават да им направят и тази отстъпка. Който се инати, ще бъде пометен от по-хитрите противници в борбата за власт, но който прави отстъпката неизбежно и парадоксално, против волята си, сам си копае гроба. Защото растежът на културата на народа в цялата й широта - от естественонаучните изследвания до спообността да се възхищава от голямата музика - е смъртоносна за невежите егоисти и фанатици...