Кратки проблясъци на безумие

Equilibrium

[in English]

Чакай! Чакай! Погледни ме. Погледни ме. Аз съм живот. Аз живея… Аз, аз дишам… Аз чувствам.

Equilibrium.

Само едно нещо ще кажа за този филм. След надписите накрая, когато Велин въздъхна тежко и стана, моят коментар — през почти стиснати зъби — беше нещо като:

Сега ще се насиля да стана. Да, ще стана — защото досега съм се чувствал така само веднъж през живота си. Когато гледах Blade Runner. Да, режисьорската версия, разбира се. Тогава не станах — взех дистанционното, казах си, че ще изгледам само една-две сцени пак — и след час-два установих, че съм си изгледал целия филм. Този път… този път ще се насиля да стана.

Станах. Велин се изсмя.

И в случай, че се чудите — не, неговият смях не разсея атмосферата и усещането.