Кратки проблясъци на безумие

Тихата…

— Но тогава не безпокоиш ли духа й ти самият?
— Мислиш ли, че нечия любов може да безпокои някого. Не обсебваща и изискваща страст, а тихата любов на този, който винаги е до теб. Който не ти пречи и не ти досажда.

Не, думите не са мои — макар че, когато ги прочетох преди два дни, си легнаха точно на мястото в душата ми. Писал го е Асен, в шестата част на Гласът на Планината. И както е казал Антоан дьо Сент-Екзюпери, съвършенство се постига не когато няма какво повече да добавиш, а когато няма какво повече да премахнеш, когато няма нищо излишно.

Но… ако още не сте попадали на това, не започвайте от шестата част — започнете си от началото на Гласът на Планината… или може би от Таласъми в мрака? Или… всъщност, откъдето си решите.