Кратки проблясъци на безумие

Music for the masses

[in English]

But I promise you, my judge and jurors,
My intentions couldn't have been purer —
My case is easy to see…

…………

We're flying high
We're watching the world pass us by
Never want to come down
Never want to put my feet back down
On the ground

…………

Не изсвириха „Somebody“ — и точно онази вечер това всъщност беше много добре… макар че аз все още си тая надеждата, че някой ден ще я чуя в изпълнение на живо.

Не изсвириха и „Nothing“ — а тя можеше да бъде точно на място.

…………

Да, може би това не е точно каквото очавахте да видите… но това е всичко, което ще напиша за този концерт, тези изпълнения, тези преживявания. И отново, както обикновено, не беше само музиката — и отново, както обикновено, не бяха само игричките, които Съдбата си играе с всички нас — и отново, както обикновено, не беше само усещането, че понякога всичко се случва наведнъж…

А в края на краищата:

Words are very unnecessary,
They can only do harm…

……………………

И все пак — нещо като послепис. Преди някой да се е зачудил за подбора на песните — да, подборът на песните си е мой… не, няма да казвам, че няма нищо общо с нечии други, но общото ще бъде само вечерта, усещането, състоянието, преживяването. Подборът на песните — и по-голямата част от думите около тях — бяха съвсем избистрени още същата вечер, когато се прибрах вкъщи, но ги спря изтощението — за щастие, все пак отчасти физическо — седем часа правостоене са си седем часа правостоене, каквото и друго да се случва по това време.