Кратки проблясъци на безумие

Мъгливите планини

В кажи-речи всеки от по-известните приказни, митологични или фентъзи цикли (а каква всъщност е разликата?) рано или късно се появява място, наречено „Мъгливите планини“. Е, вече втори ден става ясно, че Мъгливи планини си имаме и около София — и магията на мъглата се спуска досами града, обвива крайните квартали, потапя улиците в тишина, размива светлината на крайпътните огньове, разбужда бродещите сенки, разкрива един съвсем различен свят…

Странно е усещането в рамките на две-три секунди да осъзнаеш две забавни неща — първо, че този път няма навигатор, който да отвори вратата и да казва кога колата се приближава опасно до края на пътя, и почти веднага след това — че всъщност точно тези четири-пет километра ги познаваш толкова добре, че само по вида на пътя точно пред фаровете можеш да определиш точно колко далеч си от тревата…