Кратки проблясъци на безумие

Какво да изхвърлиш, какво да запазиш...

Now every gambler knows that the secret to survivin’
Is knowin’ what to throw away and knowin' what to keep.
'cause every hand’s a winner and every hand’s a loser,
And the best that you can hope for is to die in your sleep.

Когато се събудих тази сутрин, в главата ми звучеше тази песен - "The Gambler" на Кени Роджърс, отново и отново и отново. Не знам защо - не съм я слушал вчера, не съм я слушал тази година, не съм я слушал кажи-речи от 2002 насам, макар че моята връзка с тази песен е много дълготрайна, стабилна и дълбока, о, да! Тя започна преди около 20 години, когато за първи път се зарових в плочите на баща ми, които стояха в моята стая просто защото в нея живееше грамофонът; продължи с една-две касетки, събрани от разни музикални магазини; преживя бурен възход по време на телевизионния сериал "The Gambler", който мина през някоя от българските телевизии около 1990; после се изрази във вид на един-два компактдиска; после заглъхна за няколко години, докато днес внезапно се разпали пак.

Е, добре де, може пък и да съм имал причина да се сетя точно за тази песен; може пък и да е било, защото тя много добре описва моя живот през последните няколко месеца. Не, нямам предвид това, че ми се иска да скоча на първия влак за Дивия запад и да реша веднъж завинаги въпроса дали Smith & Wesson *винаги* бие каре аса! Песента доста добре описва усещането за всичките тези хора, неща, събития, случки, инциденти, добрини, лошавини, лудини - всичко, което се изсипа в живота ми, след като реших да отворя портите и да го пусна. Стари познати, с които се държа "по новому", нови хора, с които се държа по старому, много хора (а всъщност и аз), които шашкам, като се държа просто (не)подобаващо лудо... И, разбира се, от другата страна също - намирам по нещо ново у хора, които уж познавам отдавна, запознавам се със нови хора, опознавам стари познати, намирам приятели, създавам врагове, развеселявам хора, натъжавам хора, правя неочаквани неща, правя грешки, правя си живота весел - общо-взето го правя да звучи наистина като в Дивия запад, а? :)

Съвсем като в песента, има неща и хора, които съм намерил, които ми се иска да изхвърля; има много повече неща, хора и уроци, които ми се иска да запазя; но има много, много малко неща, които съм направил, за които наистина да съжалявам. Отново си спомням за Ричард Бах - думите му за света около нас, за хората около нас, които не са нито добри, нито лоши, а просто *са*, и описанието му на живота на всеки човек като филм с един човек в ролята на режисьор, един човек в ролята на зрител, един човек в главната роля, един човек в ролята на сценарист, който единствен решава какъв да бъде филмът - и за моя живот като че ли съм решил да бъде нещо като бурна, нелогична, непредсказуема комедия от грешки, която може да бъде толкова забавна, че понякога просто избухва и повлича половин дузина невинни наблюдатели в поредното лудешко начинание - и така ми харесва!