Кратки проблясъци на безумие

За спомените

И както ми е тръгнало да цитирам писания, които ми харесват, преди няколко дни прочетох "Суматоха за душите" на Агоп Мелконян, и в "Смърт в раковината" имаше един пасаж, който… който просто ми се стори достатъчно верен, за да го споделя.

Из "Смърт в Раковината", Агоп Мелконян, 1989

Хрумна ми, че човешкият живот не е нищо друго освен събиране на спомени. Ти, разбира се, пътуваш, ядеш, обичаш, говориш, дишаш, съчиняваш, но това е само външната страна, видимата, осезаемата; а невидимата е съвсем друга - ти просто непрекъснато събираш спомени. Парче по парче като кръпка до кръпка. Съшиваш ги едно за друго без ред и замисъл, без логика, но с една очарователна амбиция: да е колкото може по-пъстро чергилото на твоя живот.

Защото, ако бъдем честни, то - чергилото на спомените ти - е всъщност знамето на твоя живот.