Кратки проблясъци на безумие

Песничката стара

Да запалим по цигара,
и кажем сбогом на кошмара,
да вземем някоя китара
и да запеем песничката стара —

Във която се разказва — ако свеждаш глава,
не можеш да огледаш хубаво света!
Животът ти е кратък, не поглеждай назад —
вдигни очи и смело погледни света!

Даааа, това може и вече да сте го виждали — но ми се иска да го припомня — по купчина причини, кои лично мои, кои не съвсем… Не смеех и да се надявам, че точно тази песничка някога ще я чуя в изпълнение на живо, и то точно от тези хора, точно по този начин, точно в този момент!

И отново благодаря — на толкова много хора за толкова много неща! Благодаря на теб за това, че ме изтърпя през последните месеци, докато сам осъзная някои неща и направя точно този момент точно такъв! Благодаря на теб за това, че ми позволи — и още ми позволяваш — да вием заедно срещу луната! Благодаря на теб, че ме хвана за ушите и ги дръпна толкова силно, че чак успя да разпънеш отново усмивката ми! Благодаря на теб, че се опита да ме привикаш обратно към живота преди месец-два! Благодаря на вас двамата, че винаги успявате да ме усмихнете с някоя весела и все по-щастлива новина — пък дори и на моменти да ме изпълвате с чиста, благородна завист! Благодаря и на всички ви — и тези, които съм споменал, и тези, които не са се разпознали, и тези, които не съм споменал, просто защото сте толкова много около мен — благодаря ви, че ви има, и че можете да ме накарате отново да вдигна очи и смело да погледна света!